ХУБОСТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

Васил Карагьозов

Пуста Българийо, калпава си ти!
В тебе трънки зреят и бодил цъфти.
В твоите долини, с камъни покрити,
пъплят насекоми, разни паразити.
Божата десница те прокле навеки
да те грабят всички, да те тъпче всеки.
Пътувал съм ази по тебе навред -
и навред печален беше твоя глед!
Ходил съм край твойте брегове нечисти,
де се видят само червеи и глисти.
Ходил съм при Дунав, мътен и студен,
виждал съм селяци, гладни всеки ден…
Ходих при Марица, що тъжовно пее,
в полята, де Струма сълзите си лее…
Виждал съм отблизо твоите скали,
дето кацат само хищните орли.
- Калпава си, земльо, да бъдеш проклета!
Всичко в тебе гние, загива и крета!
Всичко в теб е пълно с миязми и яд.
Бедните умират от студ и от глад;
министрите пият кръвта на народа,
а пък хайдуклука станал е на мода;
попове, владици, бирници, стражари
скитат като вълци, смучат кат комари.
Трупове се стелят в градове, села,
гробове изгниват, светят кандила…
- О, земя страдална, гниеш ти във тиня,
заедно със нази и ти си робиня!

——————————

сп. „Барабан”, бр. 13, 21 септември 1908 г. Пародията е по трета част на „Разходка до Баняса” от Вазов.