ЯПОНСКИ ПРИКАЗКИ

превод: Татяна Любенова

ВЪРБОВО КЛОНЧЕ

Един монах намерил отнякъде филиз от върба и го посадил в двора си.
- Гледай хубаво да не се промъкнат децата и да го строшат! - заповядал той на помощника си.
Помощникът поставил своята маса на терасата и от този ден нататък започнал да се занимава с калиграфия там. Пише и наблюдава дръвцето.
Така минали седем дни. Случило се, че монахът пак дошъл в градината. Видял, че върбовата клонка си е на мястото и похвалил помощника си:
- Чудесно, момче, добре я пазиш!
Помощникът се заусмихвал от удоволствие. А монахът продължил:
- Но аз много се боя, че може нощем да се промъкне някой в градината! Сега нощите са тъмни…
- Аз вече съм помислил за това - самодоволно отговорил помощникът. - Каква полза има да се пази нощем? Все едно, нищо няма да видиш! Затова всяка вечер, когато падне мрак, измъквам вашия филиз и го затварям в една кутия.

——————————

СОВА И ГАРВАН

Някога, в старо време, една сова си летяла денем, където си искала и от нищо не се бояла. В тези времена тя била бояджия. Идвали при нея разни птици и тя ги разкрасявала, оцветявала ги в какъвто цвят искали: червен, син, тюркоазен, жълт…
Видял това гарванът и завидял. Той бил голямо конте и му се искало совата да го боядиса в най-красивия цвят. И полетял той към совата:
- Госпожо Сова! Госпожо Сова! Боядисай ме, моля, в някакъв особен, невиждан цвят, какъвто няма нито една друга птица. Искам да поразя целия свят с красотата си!
- Добре, добре, хубаво! - съгласила се совата. Дълго си блъскала тя главата - в какъв цвят да боядиса гарвана! Най-накрая го потопила в гърне с най-хубавия черно-черен туш. След това го извадила от гърнето и казала:
- Е, сега няма равен на теб сред птиците!
Зарадвал се гарванът, побързал да се погледне в огледалото и да се полюбува на цвета си. Но като се погледнал, ахнал! От главата до крайчеца на опашката бил черно-черен, не можело да се разбере дори къде са очите му, носът му!
Ядосал се гарванът:
- В какъв цвят си ме боядисала, негоднице?
Совата започнала да се оправдава:
- Ти сам ме помоли да те боядисам в невиждан цвят, какъвто няма нито една друга птица!
- Чакай, ще видиш ти! Отсега нататък сме кръвни врагове! - злобно загракал гарванът. - Аз ще ти отмъстя!
Оттогава совата вече не лети по светло. Бои се от отмъщението на гарвана, затова денем се крие.

——————————

ЗВЕЗДИ

Свещеник, настоятел на шинтоистки храм, имал син глупак. Личало си, че синът приличал на баща си. Самият свещеник не му отстъпвал в нищо по глупост, а дори го превъзхождал.
Веднъж била ясна лятна вечер. Изкатерил се синът на свещеника на покрива на храма, огледал небето, осеяно с ярки звезди и започнал да размахва един прът, на който сушели бельото. Бащата в това време си почивал в беседката, насред парка.
- Какво правиш там? - попитал той сина си.
- Виждаш ли, звездите на небето са много - отговорил синът, - и всичките са толкова красиви, че ми се иска да ги обруля!
Свещеникът се разсмял високо и казал:
- Ама че си глупак! Как с такъв късичък прът ще обрулиш звездите? Вземи си по-дълъг!…