ВЪПРОСИ

Душан Джорджевич Нишки

превод от сръбски: Ваня Ангелова

ВЪПРОСИ

Как да обхвана в стих
изминалите дни и години,
когато са избягали от паметта ми?

Как да се обезпокоя за онова,
което ми остава,
когато зимата е сковала душата ми
и тревожността я превзема?

Как да скрия копнежите
за дните на болка,
за вятърничавите дни,
за нощите дълги?

Затова не спирам
в стих песен да редя,
дълга да е, дълга,
като скръб славянска!

май 2016 г.


ДНЕС В НИШ

Роден съм всичко да усещам и на всичко да се дивя.
И днес на пазара, стар като Сърбия,
седят героите на Срем, поздрав пращат
на студения бронз в чата, на мислите ледени…

А редките минувачи крещят като гарвани.
Моята самота, вкочанените ми мисли следват
и спомените на времето, и силата на полета
по време на срещите в „Сърбия”. Позната фигура

марширува напред, правейки гъвкави стъпки,
без да бърза с взор безцелно…
Като „казанджийска” сънлива уличка,
потънала в миналия век, скучна е

нашата история; известен ни е само бронзът
в книгите на миналото, замразен като поглед,
снимката на уличките и онази позната ни
едноместна зона с лика на Твореца,

чаровното и недосегаемо Замфирско,
каквото днес вече не се предлага.
Крача с еластични стъпки без посока,
прелиствайки себе си и своята заблуда.

Архангеловден, 2016,
Казанджийската уличка