СТАРИЯТ ХАЙДЕЛБЕРГ

Камен Бранник

Свирачи печални, свирете
за принца от дните предишни
и малката весела Кети…
Скръбта е ненужна, излишна:
все тъй неизменно протичат
на Некар водите зелени,
а тази, която обичах -
тя мъртва е вече за мене…

Но чуйте - в градината сънна
запяват врабци ранобудни
и споменът, в Некар потънал,
възкръсва отново, по чудо -
възкръсва чаровната песен
на волната младост безпечна…
Свирете, свирачи - унесен,
аз гоня миражи далечни!

Аз виждам в прозореца светъл
на Кети лицето засмяно,
на бедния Люц силуета
и цялата детска компания -
и принца от дните предишни,
загледан във малката Кети…

Скръбта е ненужна, излишна!
Свирете, свирачи, свирете…

1941