КОЛЕДНАТА ЗВЕЗДА

Веса Паспалеева

Приказка

Когато се родил малкият Исус, месецът повикал всичките звезди и им рекъл:

- Облечете най-хубавите си дрехи, защото ще отидем във Витлием да се поклоним на Божия син.

Разтичали се радостни звездите, облекли най-скъпите си дрехи, заболи бисерни цветя в косите си и се наредили около месеца. Само една звездичка стояла настрана с натъжено личице. Тя нямала хубава мантия и в косите й не блестял бисерен накит.

- Ти ще стоиш тука, - казал й месецът. - С такива вехти дрехи не бива да отидеш при малкия Исус!

- Дядо Месечко, - просълзена се замолила бедната звездичка, - не ме оставяйте, вземете ме да видя малкия Исус!

Месецът не се съгласил. Тогава тя се заловила за дългата му мантия, и той, без да я усети, повел след себе си звездите. Като минавали над морето, духнал силен вятър. Ръчичките на малката звездичка толкова изстинали от вятъра, че не можали повече да се задържат за скъпата мантия на месеца.

Звездичката изохкала и полетяла надолу към морското дъно. Един рибар току-що изтеглял мрежата си от водата. Зеленооката звездичка попаднала в мрежата му. Зарадвал се рибарят, уловил я в шепата си и я занесъл в колибата си.

Звездичката помръкнала от жал и почти загубила светлината си. Чуло я малкото паяче да плаче и му дожаляло много, много за малката звездичка.

- Защо плачеш, малка звездичке?

- Моите сестрички до една отидоха с месеца да се поклонят на малкото Исусче. Моите ръчички премръзнаха от студения морски вятър, и аз паднах в морето. О, да знаеш, мило паяче, колко ми се иска да отида и видя Божия син!

Малкото паяче се промъкнало през цепнатината на вратата, спуснало сребърни нишки и тозчас се намерило пред колибата на малкия Исус. Поклонило се и целунало дрехата на Божията майка:

- Светла Исусова майко, - рекло й то, - помогни на малката звездичка да дойде тук и да се поклони на твоето чедо. Ти, която си толкова радостна днес, не оставяй малката зеленоока звездичка да плаче в рибарската колиба.

И то й разказало как звездичката тръгнала скришом от месеца, защото си нямала хубави дрехи и бисерен накит за косите, как й премръзнали из пътя ръчичките и как попаднала в мрежата на рибаря.

Божията майка веднага изпратила едно ангелче да доведе малката звездица.

Ангелчето се спуснало към рибарската колиба, взело звездичката на крилцата си и отлетяло при Божията майка.

Звездичката отдалече се засмяла на добрата Исусова майчица.

- Колко съм щастлива, - извикала тя, - че първа ще поздравя малкото Исусче!

Поклонила се малката звездичка и радостно се докоснала до ръката на Божията майка.

- Благодаря ти, Исусова майчице, че ми изпрати ангелчето да ме доведе!

Само едно бяло цветенце имала и него сложила пред люлката на Спасителя. Нищичко друго нямала да му подари…

Божията Майка допряла бялото цветенце до сърцето си и после погалила леко с него челото на зеленооката звездичка.

Веднага в косите й затрептял огромен бисер. Малката звездичка осветила колибата и затрептяла над покрива й…

Пристигнал месецът, обкръжен от звездите, и много се изненадал като видял над колибата да трепти голяма, лазурна звезда.

- Коя е тая звезда, която ни е изпреварила? Такава светла и такава голяма звезда досега не е имало между моите звезди.

- Това е моята малка звездичка, която ти не пожела да доведеш, защото нейните дрешки не бяха нови и на косите й не беше забоден бисерен накит - отговорило ангелчето. - Божията майка благослови тая звезда, да бъде най-светла от всичките и светлината й да слиза в сърцата на хората!

Хиляди години се минали оттогава, тази звездица не загубила светлината си. Изгрява първа през светлата коледна нощ и гали с меката си светлина закоравелите сърца на всички люде по земята.


сп. „Морски сговор”, г. 19, бр. 9, 1942 г.