СЪЛЗИ

Сергей Кличков

превод: Красимир Георгиев

СЪЛЗИ

Плаче розата горчиво, в мрачен хлад са
венчелистчета с ресни от росен дим…
Ти защо така горчиво плачеш, златна?
Поплачи, броя сълзите ти превратни,
без глупци с живота ще се разплатим!

Ни на сълзи, ни на думи вяра нямам
и не съм ридал отдавна тъжно сам,
зная, че не плачат зверовете само,
да не плачеш, просто е позор и срам!

Поплачи си, дружке. Сълзи не преглъщай,
шала на нетрайна тръпка развържи…
Благодарен съм ти, златна, че ме връщаш
към детинщините буйни, към… лъжи!

Виждаш: аз вървя от праг на праг проклето,
търся битието, сам не зная как!
Та нали не плачат само зверовете…
Да повярвам искам в теб и в мен заклето,
тъй повярвал, ето, да се влюбя пак!

——————————

СЛЁЗЫ

Горько плачет роза, в темень отряхая
Липкие от слёз ресницы лепестков…
Что так горько, горько плачешь, золотая?
Плачь же, плачь: я строго слёзы сосчитаю,
Разочтёмся навсегда без дураков!

Ни слезам я, ни словам давно не верю
И навзрыд давно-давно не плакал сам,
Хоть и знаю, что не плачут только звери,
Что не плакать - это просто стыд и срам!

Плачь же, друг мой. Слёз притворных не глотая,
И не кутай шалью деланную дрожь…
Как тебе я благодарен, золотая,
За ребячество, дурачество… за ложь!

Видишь: ведь и я хожу от двери к двери,
И по правде: сам не знаю, как же быть?
Ведь не плачут, ведь не плачут только звери…
Как бы я хотел тебе, себе поверить,
И поверив слову, снова полюбить!

1930 г.