В ПАМЕТ НА ЛЕВ ЛУНЦ

Максим Горки

Лев Лунц умря на 9 май - умря в един санаториум около Хамбург, от някаква неопределена болест, която се е развила върху почвата на „нервно изтощение”, както ми казаха.

Той знаеше, че умира. Умря тихо, без мъки, без стонове и жалба. Той живя само двайсет и две или двайсет и три години. Ученик на професор Петров - катедрата по романска литература - той, свършил университета, бе командирован от съвета на професорите в Испания за изучаване на испанската литература. В чужбина той замина вече болен и пролежа в санаториума около една година.

През това време написа пиесата „Градът на Правдата”. Освен нея, той има още няколко пиеси: „Маймуните идат”, „Вън от закона” и „Бертран де Борн”. От неговите разкази аз особено обичам един: „В пустинята”; това е прекрасно написана стилизация на библейската легенда за излизането на евреите от Египет.

Аз уверено очаквах, че Лев Лунц ще се развие в голям, оригинален художник - той обладаваше безспорен талант на драматург. Да беше жив, да работеше, навярно - чинеше ми се - руската сцена щеше да се обогати с пиеси, каквито няма досега. В негово лице загина юноша одарен много богато - той беше талантлив, умен, беше изключително - за човек на неговата възраст - образован.

В него се чувствуваше рядка независимост и смелост на мисълта; това качество не беше само признак на младост, още неизпитана от живота - такава младост няма в съвремена Русия - независимостта беше основно, природно качество на неговата хубава честна душа, този огън, който изгасва само тогава, когато изгаря целия човек.

В кръга на „Серапионовите братя” Лев Лунц беше общ любимец. Остроумен, дързък на думи, той беше чудесен другар, той умееше да обича.

Тежката 19 и 20 година, когато „Серапионовите братя” - както всичко в блокирана Русия - гладуваха и някои от тях по цели дни се стараеха неподвижно да лежат, за да заглушат поне с това изгарящата болка на глада, Лев Лунц беше един от тези, които мислят за прятеля си повече, отколкото за себе си.

Тежко е да пишеш за тази прискръбна загуба, за безвременното загиване на един талантлив човек.


сп. „Хиперион”, г. 3, кн. 9-10, 30 декември 1924 г.