ПОЕТИ НА ПРЕХОДА

Петко Каневски

ПОЕТИ НА ПРЕХОДА

Тоталитаризмът си отиде,
          рухна изведнъж,
като стената на Берлин,
          уплаши се и падна.
Вторачено се молим
          за жив библейски дъжд,
от който да поникне
          Истината Жадна!
Особено поетите
          с високите чела,
сравняваха се с Ботев,
          спяха с микрофона,
страхотно репресирани
          с кървящи все дела,
разстрелваха Вапцаров
          на Сорос от Балкона.
Момчета латиняни,
          със книги „арестувани”,
глобално ще взривите,
          космоса отвъд
със мислите си преходни,
          от никого нечувани:
че Ной ви пази място
          в спасителния съд!


К О Н Т Р А П У Н К Т
ХХІ – ХХ ВЕК

Непоносимо е горещо вън.
Глупакът с разкривени лакти
вживява се като на сън
във сто процента смешни факти.

Той знае всичко. Той е Бог.
На слепите водач безспорен.
Тигър книжен с изтекъл срок.
Космополит. Дърво без корен.

А вътре в рая вее хлад,
кръвта на Ботев ме привиква,
и Яворов е с Лора млад,
Вапцаров със куршума свиква!

Изригва този век – вулкан
в гласа на Пеньо безпощаден:
Хей, българи, на силния Балкан –
не тръгвайте след кон продаден!

Всевишният е дал компас –
рояк звезди на пътя Млечен.
Щом чуят българският глас,
Исус Христос остава вечен!