НА ДРУГИЯ БРЯГ

Воймир Асенов

НА ДРУГИЯ БРЯГ

Заваля и потокът отнесе
тая есен двугредия мост,
под дъгата на който унесен
лятос бродеше щъркелът бос…

Как сега ще премина оттатък!
Как ще ида на другия бряг?
Ожаднях - тая жажда в душата
май ще свърши след сто лета чак…

Този мост бе посока към извор,
който някой - съвсем не с ума -
делнал камък, на пътник харизал
и нарекъл - моминска чешма!..

От чешмата и аз пих водата
и две устни ми станаха жлеб…
Онзи щъркел от нашето лято
е свидетел какво пихме с теб…

Как сега да премина оттатък?!
Тази есен потокът е луд
И отнесе на пътя дъгата…
И без брод е днес бос и обут…

Днес е есен!.. А мостът - отнесен.
Не пресъхва пороят дълбок…
А отсреща шурти като песен
на чешмата най-живият сок!


КЕРАЦУДА

Най-краткият сезон е циганското лято.
Привършват пиринските гроздобери.
Лозата бе родила пребогато,
че даже грозд за дрозда се намери…
Запретнала сукман, безсрамно боса,
парясницата на козаря тъпче -
танцува в джибрито, за да ядоса
и попа, който си търкаля бъчвата…
Мирише на шира… И куче лае
магарето на мургав ябанджия,
дошъл да купи грозде от оная,
която прелестите си не крие…
И аз натам поглеждам боязливо.
Полани бях й гост и аз случайно
и тя от свойто вино ми наливаше -
напи ме и ме омагьоса с тайна…
Парясницата с име - Керацуда!
И виното е кръстено на нея…
Не знам магията, но става чудо -
щом пиеш вино Керацуда - пееш…
За туй дойдох пак тук - с надежда стара -
и с тайна мисъл, по пътека козя,
но, както чухте - друг ме изпревари,
а аз минавам през обрано лозе!..