УТРИНА
УТРИНА
Послушай, бликнал сред житата
извира като ручей глас, -
преспало с птиците в гората
едно дете във тоя час
върви и пей. И чуваш ти
как нашироко в къра ясен
звучат със чистата му песен
безброй пробудени мечти: -
Да тръгне кръстом по земята
с такава песен на уста
и с нея да раздава злато
на всички бедни по света.
И тая песен да не спре,
а в всяка хижа да пробуди
усмихнати и светли люде,
в която вечна обич грей…
Послушай в тоя час детето,
което пее и върви
и с песента му над полето
изгряват чисти златни дни.
РЪЖ
Мойто ранно детинство се свърши.
Още помня от дългия път
двата бивола едри и мършави
да ме водят към чуждия град.
Още помня ръждивата песен
на разбитата селска кола,
и плачът на дъждовната есен,
и тъгата по мойта земя.
Аз израснах сред тия полета
- чернокласа и люшната ръж -
страстно милван от южния вятър
и закърмен със пролетен дъжд.
Разлюлян от възторг като нива
срещах дните във ранни зори
и със песен широко разливах
мойта волност низ тия гори.
Аз узрях като ръж в равнините,
дето слезе със плач есента,
но колата с чувалите жито
ме отведе в големия град.
Мойто ранно детинство се свърши.
МАЛКА ПЕСЕН
Детето весело и босо -
с торбичка на гърба дете,
което с шилета кръстосваше
горите всеки съмнал ден,
което криеше и радост,
и топлота във своя глас,
разлян на песен над ливадите, -
това бях аз…
Тогава всичко ми бе близко:
овцете, цялата гора,
и колко много ми се искаше
на всеки срещнат да съм брат.
На всеки беден да разкрия
богатствата на песента,
която с жажда ще изпие
реки от мъките в света…
И днес след толкова години
в живота кървав и студен
(макар горчивото му вино
да пие всеки съмнал ден)
детето пее и кръстосва
горите, нивите, света, -
но в песента и днеска носи
предишната си чистота.
в. „Литературен глас”, бр. 457, 10.02.1940 г.
