Панчо Дорев

Изхождайки от днешни схващания за държава и общество, ние сме твърде строги към миналото на нашия народ и държавно устройство на България.

Повечето от нашите учебници по история ни дават една мрачна и пораженческа картина за царе, боляри, духовници, като че ли в останалите европейски държави цели векове наред не е имало феодални порядки, кървави свади между князе на един и същи народ.

При това едни ни наричат славяни, други поставят ударението върху думата татари, а ние сме чисто и просто българи, както сме се формирали и запазили през вековете. Във всеки случай парадирането ни с татарско и хунско потекло е неуместно.

Арабски историци говорят с възторжени думи за напети прадеди - прабългарите, които са владели пространната област между Волга, Черно море, Каспийско море и кавказките планини (Тифлис - Дачистан) на юг. Столицата Болгар на тази „велика България”, както я наричали, за разлика от „малка България” на Дунава, бе построена два века преди Христа.

В 1898 г. в гр. Казан биде отпечатана на арабски и турски една история от Шехабеддин Мерджани (1), който предава накратко всички факти и мнения на араби и персийски историци за прабългарите.

Те се славели по всички хоризонти с голяма култура, с далечни пътувания и широка търговия: млади робини, мед, вино от мед, добитък, кожи от самур, харлини, белки и пр. „български гьонове и сахтиани”, рибен туткал, хайвер, саби, копия, лъкове, дрехи, покривки за глава, кехлибарени изделия (стр. 66).

Прабългарите според арабските хроники са били набожни и благодетелни, храбри, мъжествени, обичали войната и военното изкуство. Това личало и от образите върху надгробните плочи. (стр. 73).

Авторът на тази история търси много доводи да изтъкне, че българите са сродни с татарите, но на стр. 13. предава: „Писмото на българите било твърде старо, те са писали на плочки, нещо невиждано и нечувано в тези страни. Езикът на плочките в гр. Болгар е бил чужд на османския (турския), чагатайския, туркменския и казакистанския.”

В древните времена, епохата на египтяни и асирийци, в Мала Азия са живели така наречените хититски народи със своя култура. След засилването на асирийците те са минали на север. Техните писмени знаци, също запазени на плочки, не са още дешифрирани.

Един маджарски учен, проф. Месарош, директор и създател на Етнографическия музей в Ангора, член на академията на науките, прави от ред години, заедно с една американска мисия, разкопки по културата на хититите. Той с положителност твърди, че българите са били един по-стар от елини и финикийци народ от хититско и скитско потекло.

Големият му труд по този въпрос, изобщо по историята на малоазиатските и източни народи, наскоро ще излезе на немски език.

——————————

Бележки:

1. Книгата носи заглавие „Използувани данни за историята на Болгар и Казан”. На арабски език са два обемисти тома на голям формат, на турски - е напечатана само първата част.

в. „Литературен глас”, г. 2, 29.03.1930 г.