Панчо Василев Дорев, български историк, юрист, общественик, дипломат, един от първите ни османисти, е роден е на 25 февруари 1878 г. в село Пътеле, Леринско в семейство на книжар. Завършва гимназия в Битолско, право в Цариград, специализира във Виена. Работи като адвокат. След Младотурската революция (1908) е народен представител от Битоля в турския парламент. От 1909 г. до 1911 г. е мирски съветник към Българската екзархия. От 1912 г. осъществява редица дипломатически дейности - легационен съветник в Цариград (1912-1914 г.), генерален консул в Будапеща (1914-1916), легационен съветник в Лондон (1921), генерален консул в Александрия (1922-1923), пълномощен министър в Прага (1932-1934). Издава 2 тома на „Документи из турските държавни архиви. 1564-1909″. Автор е на „Външна политика и причини за нашите катастрофи”. Умира на 28 декември 1938 г. в София.

Публикации:

Публицистика:

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НИ НЕДЪГ/ брой 92 февруари 2017

В КОНТАКТ С НАРОДА/ брой 93 март 2017

История:

АРАБСКИ ИСТОРИЦИ ЗА ПРАБЪЛГАРИТЕ/ брой 90 декември 2016