БЕЗБРОЙ ЗВЕЗДИЦИ…

Васил Ненов

***
Безброй звездици по небото
трептят над морната земя
и месец пълен златен блясък
навред потихнато разля.

И аз стоя тук, чакам тебе -
пламти в мен младото сърце,
във трепет да простра за отдих
към теб немощни си ръце.

А ти не дойде и излъга -
сърце ми що в гърди терзай,
от таз невярност тъй жестока
покой не може да узнай!

И думам си: така минува
сърцето младост и живот…
Над мен усмихнато луната
сияй във звездний синкав свод…

——————————

сп. „Българска сбирка”, г. 4, кн. 6, 1 юни 1897 г.