АКО ТРЪМП НЕ БЪДЕ УБИТ КАТО КЕНЕДИ, БЪДЕЩЕТО ИЗГЛЕЖДА ОПТИМИСТИЧНО

Александър Дугин

превод: Румен Воденичаров

Продължаваме да анализираме последствията от победата на Доналд Тръмп.
Нека видим как това ще се отрази на Русия. Путин и Тръмп не скриваха симпатиите си един към друг. Техните цели са почти еднакви. Путин отново превърна Русия във велика държава.

Тръмп постави за своя цел „да направи отново Америка велика” и победи с този лозунг. Путин донякъде изпълни своята програма. На Тръмп предстои да изпълни обещанието си.

При това Путин започна при чудовищни начални условия след катастрофата на елцинизма и разпадането на единната Държава - Голямата Русия. Но той се справи и сега ние уверено вървим към възстановяване на нашето величие и укрепване на суверенитета.

На Тръмп всичко това му предстои, но и стартовите условия за него са по-добри. Съединените щати притежават огромна мощ в икономиката, въоръженията и технологиите.

Ако всичко това се насочи към развитие на страната, а не за експорт на хаос и смърт, както до сега правеха предшествениците на Тръмп, то ще се разкрие огромен резерв за решаване на отдавна назрели вътрешни проблеми.

Но във всички случаи Тръмп и Путин са солидарни в това, че признават суверенитета за върховна ценност. Тук всичко е открито и прозрачно. Няма нищо лично: има национални интереси и цивилизационни ценности. Ако има различия - ще се обсъждат.

Ако има общи цели - те ще се преследват съвместно. Никакви двойни стандарти. Това е стилът на Путин. И Тръмп по време на избирателната кампания показа, че ще следва същия път.

За Русия от изключителна важност е фактът, че либерализмът претърпя поражение в своята цитадела. И ако американците отхвърлиха либералната глобализация, то Русия има още по-силни аргументи да направи същото. Привържениците на либералната идеология в икономиката стават напълно излишни в Русия.

Олигарси и някои високопоставени либерални чиновници правеха всичко възможно за да бъдат включени в транснационалния елит. Но точно този елит претърпя съкрушително поражение в зоната, която разглеждаше като своя опора.

Сега възниква проблем: Къде да бягат руските либерали, за които времето приключи на 8 ноември. Те вече изобщо не са нужни никому. Но това не е наш проблем.

Либерализмът е опасен вирус и всъщност представлява тоталитарна сектантска идеология пренебрегваща реалността. Либералите се опитваха да сугестират обществото, внушавайки му, че победата на Х. Клинтън е гарантирана.

Но проверката на реалността се оказа различна. Либералите просто бълнуват, но правят това натрапчиво и агресивно. Но ако в САЩ това вече е неприемливо, то как да се запазят либералните илюзии в Русия?

Ето защо може да се говори за края на руските либерали. Те загубиха и последната си опорна точка.

В икономиката Русия не зависи от САЩ. Единствено във финансите, признавайки долара за световна резервна валута. Но този статус на долара противоречи на идеята на Тръмп за финансов суверенитет на САЩ. За него доларът трябва да бъде преди всичко американска национална валута.

Ако глобалистите са готови без забавяне да започнат война или да извършат преврат в страна, която желае да премине към разплащане с нейната национална валута, то Тръмп едва ли ще реагира.

Тогава няма да има пречки да се създаде валутна многополярност. Това ще открие за Русия колосални перспективи преди всичко във взаимоотношенията със страните на Изтока: Иран, Турция, Китай.

Стратегическите интереси на САЩ според Тръмп са в зоната на страните непосредствено граничещи със Съединените щати. Или най-много в границите на Северна Америка, въпреки че към Мексико и неговата интеграция той се отнася крайно предпазливо.

Близкият изток на него не му е грижа, още по-малко такова недоразумение като Украйна. Така ще се намалява директно напрежението между Русия и САЩ. И ако за Тръмп не съществува радикален атлантически дневен ред, то защо да не си сътрудничи с Русия в борбата със забранената в нашата страна ИДИЛ или за противодействие срещу други форми на тероризъм.

Ако се изключи факторът на насилствения фанатичен глобализъм, включително в страните от Близкия изток Ирак и Сирия, всеки проблем се превръща в регионален и експертен. Защото, ако отсъства този, който разпалва пожара и после го гаси с бензин, справянето с това бедствие може да стане значително по лесно.

Провалът на Хилари Клинтън е провал на партията на войната. А това означава, че противопоставянето ще придобива по-меки форми на естествен диалог. В края на краищата, ако Тръмп съгласно предизборните си обещания се съсредоточи в границите на Съединените щати, то той може да стане един американски евразиец т.е. континенталист. Американски Путин. Някога по времето на Удроу Уилсън Америка беше именно такава. Това би било завръщане към корените.

И накрая. В Русия преобладават консервативните настроения. Путин е консерватор. И неговите избиратели предпочитат традицията и консерватизма. Така в идеологическата област напрежението спада.

И обратно - откриват се перспективи за сътрудничество. Но и сътрудничеството не е толкова важно, колкото възпирането на експанзията на либералния глобализъм. А консерватизмът като естествено светоусещане на всяко здраво общество сам ще намери своя път.

Така че рисковете за пряко противопоставяне между нашите две страни рязко намаляват. Ако Тръмп не бъде убит като Кенеди, то на бъдещето ще може да се гледа с оптимизъм.