превод: Литературен свят

Изучаването и осмислянето на историческите факти трябва да бъде независимо от политическата мода

Преди 75 години, на 16 ноември, се е състоял легендарният бой при Дубосеково, като част от битката за Москва. За него кореспондентът на «ЛГ» Владимир Сухомлинов разговаря с писателя, публициста Валентин Осипов, биограф на политическия ръководител Василий Клочков.

- Опитаха се да хвърлят сянка върху този бой. Може ли да се каже, че опитите да се принизи подвигът на героите-панфиловци са прекратени?

- Прекратиха се. И до голяма степен благодарение убедеността на онези, които схванаха фалша на започналото преразглеждане на паметната страница от Великата Отечествена война и изнесоха обсъждането на темата пред съда на обществото. В резултат още веднъж бе потвърдена истинността на поредицата факти от историята на легендарния бой. Искам специално да благодаря на «Литературная газета», «Комсомольская правда», «Правда», «Литературная Россия» и «Московская правда». Не без тяхно влияние дори се разгърна движение в Русия, Казахстан и Киргизия - «Ние сме милиони панфиловци».

Не мога да не спомена главния идеолог на организираната фалшификация, както наричам този, който се опита да влияе на общественото мнение не толкова с авторитета си, а поради длъжността си. Това е началникът на Росархив Андрей Артизов. Именно той заедно със Сергей Мироненко (бивш директор на  Госархив РФ. - ред.), всъщност предложи да се прекрати да се нарича боя при Дубосеково боят на 28-те панфиловци. Уж от грижа за историческата истина.

Но това провокира поредица от «развенчавания». Стигна се едва ли не дотам да се отнемат наградите на Героите на Съветския съюз от наследниците им, да се премахват паметниците на героите в село Дубосеково, в Алма Ата, Бишкек, да се зачертават стихове за героите от химна на Москва. А по-нататък какво? Ще се цензурират учебници, спомени на оцелелите герои, както и на пълководците Жуков и Рокосовски? Да не говорим, че Артизов, игнорирайки Закона «За реда при разглеждането на обръщения на гражданите на РФ», пренебрегна моите протестни писма (те бяха около двадесет).

- Работата на историците и архивистите не трябва да спира. Извличаните от различни източници нови исторически факти и свидетелства, доказателства, включително по историята на Великата Отечествена война, могат да обогатят, да уточнят знанията за миналото, за неговите герои и предатели. Това е нормален процес.

- Да, но ако става дума за неопровержими доказателства. И урок за СМИ: колкото и съблазнително да изглежда нова версия-сензация, трябва да се иска нейното строго документално потвърждение. А в преследване на «открития» в един от филмите раненият политически ръководител е откаран в някакво градче, където умира в ръцете на любовницата си. Абсолютна лъжа! Освен това, установено е, че при Дубосеково е бил разположен само един взвод наши войници, останалите бойци от тази рота заедно с нейния командир са заемали други позиции. Но в споменатия филм се посочва, че в боя при Дубосеково са се сражавали всички 100 наши войници!

- Успяхте ли да гледате филма «28 панфиловци», сред първите гледали го бяха президентите на РФ и Казахстан? Какви са впечатленията? Скоро той ще бъде показан на широката аудитория.

- Когато прочетох сценария, веднага изпратих писмо с благодарност за прекрасния, много своевременен замисъл, но и с молбата да се поправят някои фактически грешки. Например, никакви оръдия при Дубосеково не е имало.

- Какво бихте искали да пожелаете на младите историци и изследователи, които се заемат с осмислянето на резонансни страници от миналото?

- Да помнят едно: изследването на историческите събития трябва да бъде извън всяка конюнктура. Факти и само факти, а не опити за преписване на историята заради политическата мода.

Искам, използвайки случая, да предложа на главните руски телевизионни канали да направят среща с двама професионалисти по темата - академикът от РАН Г. Куманьов и мен, занимавам се с тази тема почти 60 години.

в. „Литературная газета”, № 45 (6575), 15.11.2016 г.