СЪН С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

стихотворения за най-малките

Борис Борисов

МЪЖ

Дъжд вали и гръм гърми.
Ние с баба сме сами.

Баба много се бои -
зарад мене може би.

Бабо, с тебе има мъж!
Мен не ме е страх от дъжд.

Мен не ме е страх от гръм.
Мъж ли съм или не съм?

——————————–

МОРСКО ВЪЛЧЕ

То е мой синовен дълг -
рече малкото момче.
Татко щом е морски вълк,
аз ще бъда пък вълче.

——————————–

КАТО ВЪЗРАСТЕН

Най-обичам със трамвая
да се возя чак до края.

И на спирката последна
като възрастен да седна.

——————————–

ГОЛЯМА

Моля Ви, моля Ви,
аз ли съм малка?
Вместо със моливи
драскам със химикалка.

——————————–

СЪН С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

- Котката подгони куче -
сън такъв ще Ви учуди.
- По-натам какво се случи?
- Шум трамваен ме събуди.

Но нощес не ще забравя
да сънувам продължение.
Утре ще Ви го разправя.
Само имайте търпение.

——————————-

МЕД ЗА ПЧЕЛИЧКИТЕ

Капка мед да съберат,
докъде ли не летят.

А пък в нашия бюфет
има пет буркана мед.

Ето вижте: на пчеличка
ще се падне по лъжичка.

——————————–

БРОИ ДО СТО

Все сънят ми бяга,
сам не знам защо.
Батко ми предлага
да броя до сто.

Батко май ми дава
правилен съвет.
Но дали забравя,
че броя до пет.

——————————–

СЪВРЕМЕННО ДЕТЕ

С лист от тетрадка
направих плакатче:
„Мамо и татко,
искам си братче!”

——————————–

ДРЪНКАЛКА

Бях до вчера още малка -
дрънках весело с дрънкалка.

Ала днес отсече мама:
Стига! Вече си голяма.

Аз си мисля, че е рано,
за да свиря на пиано.

Искам пак да стана малка -
да си дрънкам със дрънкалка.

——————————–

ПАТЕШКА РАДОСТ

Нани-на, па-па -
патка патето приспива.
Патето заспа -
патката е пак щастлива.

——————————-

СВРАЧИ РАБОТИ

Тъжно плаче
малко свраче,
че я няма
в къщи мама.

А в клонака
мама сврака
бъбри с врана
отзарана.

Бъбри разни
думи празни
и се вайка
като майка,
че ще плаче
малко свраче,
щом я няма
в къщи мама.

——————————-

СЪСЕДИ

Зебрата е странна дама -
денем ходи по пижама.

А жирафът най-обича
към съседи да наднича.

Зебрата го изненада -
вдигна между тях преграда.

Но жирафът врат протяга:
„Няма да се скриеш, драга!”