ДРЕВНОГРЪЦКИ ПОЕТИ

превод от старогръцки: Георги Батаклиев

——————————

Сафо

——————————

ЛЮБОВ

Бог блажен за мен е оня, който
редом с теб седи и говори с тебе,
твоя сладък глас и смеха ти кръшен
слуша отблизо.

Ах, сега дъхът ми в гърдите спира…
Щом те взорът мой закопнял съгледа,
секва в миг гласът ми, сподавен в немощ
звук да пророни.

И езикът вече скован засъхва,
знойни струйки в жилите буйно бият,
мрак дълбок очите забулва. Чувам
тътен в ушите.

Ледна пот избива по всички пори,
тръпки остри цялото тяло кършат.
Аз посървам както трева, бледнея
и отмалявам.

——————————

Анакреон

——————————

МЛАДОСТ

Хей, кобилке тънконога, що ме гледаш все накриво
и жестоко ме отбягваш… Може би съм лош ездач?
Но почакай - иде време, ще ти метна аз юздата
и на повода покорна, ще препуснеш ти под мен.
Още скачаш из лъките, крак във въздуха подмяташ -
сигурно не си открила своя опитен ездач!

——————————

Мосхос

——————————

ВЗАИМНОСТ

Пан във съседката Ехо се влюби, но Ехо обикна
Сатир танцуващ, а Сатир загуби ума си по Лида.
Толкова Ехо за Пан, а и Сатир за Ехо се трогна,
колкото Лида за Сатир - взаимно ги Ерос оплете.
Всеки, увлечен по другия, мразеше, който го люби,
но от любимия мразен, търпеше заслужена участ.
Казвам това за поука на всички, любов непознали:
тез, що ви любят, любете, щом любите, вас да
залюбят.