Тихомир Йорданов

Поетите на античната класика (древна Гърция) са без фамилни имена. Те са отличавани по названието на населеното място, където живеят. В днешно време произходът (местоживеенето и местоизявата) на поета е притеснителен. Едно е да си „национален” (държавен), друго е да си „регионален”.

От това зависят много неща - позовавания, именитост, съпровождащи награди. Все пазарна стока. Превръщането на литературния процес в пазарни (печеливши) отношения е верен показател за принизяването му.

Притеснени от обстановката, от жизнената среда, на регионалните поети не им остава друго, освен страданието да пишат за това, с което живеят. „Как мы дышим, так и пишем” - изповядва големият бард на руската поезия Булат Окуджава.

Непринудеността, неподчинението на външни изисквания, с други думи - искреността е основно благородно качество на поезията. И на всяка художественост.

Такъв е Иван Едрев - поет, написал стихове не влезли в оборота на литературните пазарни отношения, но запазени за чистотата на литературното творчество като човешка душевност - от себе си и за себе си с подкупваща простота и непретенциозност на изказа.

В това аз виждам привлекателността на стиховете, създадени от Иван Едрев от Варна. „Записвай го просто и честно” - съветва Никола Вапцаров. Това и прави този варненски поет. И го прави прочувствено, както се усеща и в новата му книга „Очи на грешник” (Издателство „Онгъл”, Варна, 2016).