ЦЕНАТА НА ПЕТЪР РАЙЧЕВ

Асен Златаров

Когато преди години за пръв път Петър Райчев се яви на сцената на народната ни опера, всички видяха истинския ръст на артист, който носи дар, школа, отговорност за делото, на което се е посветил, и разбраха, че това равнище трябва да догонват нашите оперни артисти, ако искаме да видим спектакли, които да оправдават художествените задачи на една опера.

Така Петър Райчев стана любимец на публиката и тя му остана вярна” когато афишът и сега посочи, че той взема участие в някой спектакъл - няма защо да се страхуваме, че ще има празна зала в операта.

Петър Райчев притежава рядко единство в качества за един оперен артист: глас, фигура, пластичност и интелигентност. Тенор, той опровергава често пъти справедливо казаното „глупав като тенор”, защото носи интелект, природно богат и богато подхранен с многото видяно и съзнателно подбирано от столиците на европейската култура, които го извикаха на своите сцени, за да получи и българин дара на възторзи от чуждата, не току-така лесно увличаща се публика.

Тая интелигентност на Петър Райчев, съчетана с вроденото му чувство на артист, с една жива и пластична фигура и увенчана с глас, който уверено и завладяващо сърцата се носи: чист, напевен, силен, подчертан с благородната линия на изискан, но не шаблонен жест и стойка, го правят име, което е и красота, и гордост за нашето оперно изкуство.

Тия качества Петър Райчев внесе в Народната опера и събуди стремеж към тяхното догонване и от другите ни артисти и него с право можем да го сочим като художник-учител на нашите оперни артисти. От неговото появяване на нашата народна опера почва нейният възход и днес можем да се гордеем с нея, защото тя вече брои завършени и големи артисти.

Друго ценно качество у Петър Райчев, което му обезпечава успехи и което всеки артист трябва да култивира, е непрестанната работа върху себе си: той не се оставя опиянен от полученото ценене и обич в немара, а буден и с пълно съзнание за задачите и отговорностите, които му се падат, непрестанно школува и работи: затова ние го виждаме така разнообразен и нов, така изненадващ и интересен при всяка нова негова поява на сцената.

Да удържиш в течение на 20 години буден и възторжен поглед на публиката, която така лесно се поддава на зли внушения или капризи, е факт, който не може да не радва и ободрява Петър Райчев и ние от все сърце, в деня на неговата двайсетгодишна служба на издигане народната ни опера, го приветстваме и му желаем - все така желан и хубав, да бъде герой за сърцата на нашата и чуждата оперна публика.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 5., 23.04.1933 г.