Наталия Каретникова

превод: Живодар Душков

Танго във есенната нощ. И дъжд се плиска.
И уж си тръгваме, а пък сърцата ни не искат.
И капките танцуват сякаш. В полумрака
единствено на тромпетиста бял е фрака.

Танго във есента - прилича на прощаване,
със рози, дадени за спомен, с обещания.
Да се простим един със друг, да се простим!
Ще мине есен и зимъс в дома си ще седим…

Безгрижно с тебе бяхме пеперуди летни.
Изплъзнаха се денонощията мимолетно.
Аз не скърбя за тях, за миг не съжалявам,
щом между двама ни студът се настанява.

Букет от рози спомня ми за лятото горещо,
за страстното танго, с което изгрева посрещнахме…

11 септември 2011 г.