НАЗАРЯНИНЪТ

Асен Златаров

Той дойде, за да освети пътя на човека към Бога и земята. Затова се нарече Богочеловек, затова издигайки духа си и мълвейки словата на откровение, Той не забрави живота; обичаше децата, не прокуди грешниците, благослови сватбата в Кана.

Той дойде, за да посочи начала, които биха направили човека наистина бранник, запътен към царството на радостта. Затова Той каза думи на проклятие за жестокосърдието на богатите. „По-лесно ще мине гемеджийско въже през иглени уши, отколкото богат през вратите на рая.”

Той сам бе роден в яслите на бедна колиба под незлобивия и кротък поглед на животните, живя като сиромах, не ходеше с колесница, не трупаше богатства. Затова народът Го следваше и Му вярваше, затова думите Му бяха напитка, която утолява жаждата на духа и разкрива дверите за Нов Живот.

Той обичаше истината и не се боеше да я казва; истината на живота, която би направила хората да не се мразят и би ги короновала за подвиг и святост. Но Той казваше тая истина на тия, които имат души отворени за светлината и които носят бъдното. Те само можеха да разберат думата Му.

И затова, когато надменният и суров римлянин Го попита с насмешка и неверие „Що е истина?”, Назарянинът не му отговори. Не му отговори, защото слугата на Кесаря, човекът на една умряла истина не можеше да разбере новата истина, която Проповедта на планината носеше.

Назарянинът бе добър и кротък: Той не хвърли камък върху блудницата, не се отвърна от самаряните, не похули митарите. Но Неговата доброта не беше примирение, а доброта деятелна. Затова Той влезе с бич в храма и изгони митарите, които търгуваха там.

Назарянинът възвести скрижала: че само в службата, само в жертвата се постига висшата цел на живота. Той каза най-печалните думи, изричани от човешка уста: „До смърт е печална душата ми. Господи, Господи, защо си ме оставил?…” Но не се отвърна от жребия на изпитанията и затова величието Му няма равно: кръстната Му мъка и напитката от злъчка и оцет Го въведоха в святостта, за да Го възвеличаят вековете.

Но човечеството все още не е в Неговата истина, защото все още злото и користта са господари. И затова земята е „долина на страданията”. А тя може да бъде градина на радостта. Стане ли такава, ще се изпълни казаното: „Царството Божие е във вас.”

И затова религията на мира, службата към ближния, милостта и порицанието на култа на златния телец и жестокостта, са праусловие, за да станат истините, които възвести Богочовекът, живите истини на живота.


в. „Литературен глас”, г. 7, 6.01.1935 г.