Елена Машукова

превод: Тихомир Йорданов

***
Чист денят ми и сребрист е.
Пред вратата - пряспа сняг.
Мъж с лопата ловко чисти,
но снегът се трупа пак

и завива в снежна мрежа
къщи, дървеса, стобор.
С черно-бяло той бележи
зимния блестящ простор.

Снегопадът ме обърка.
Но, че пролет чака вън
ми разказва моя мъркащ
котарак насън.

Светъл лъч като бъбрица
ще открие, опашат,
де е волната мушица,
инак казано - душа.