Виталий Чумаков

превод: Тихомир Йорданов

Начеващите на писателското поприще си въобразяват, че колкото разказът е по-дълъг, толкова повече буквички ще има в него, толкова по-доходно ще са изказани мислите им.

Това, че си го въобразяват, е добре. Няма писател без въображение. То е нужно, е недостатъчно условие да си писател. Иска се още и да си художник на словото и да владееш изкусно лапидарността.

Наш класик е отбелязал и това:

„Следвай правилото неуморно:
да е на думите ти тясно,
а на мислите - просторно!”

(Първоизточникът е стихотворението „Формата. Подражание на Шилер” (1879) Н.А Некрасов (1821-1877). Но нали това е много трудно, с няколко думи да кажеш много. Тъкмо това е лапидарността. На камък мъчно се изсичат думи, но ето че са се постарали с няколко думи да кажат най-главното.

По-долу се привеждат най-кратките литературни шедьоври.

Веднъж Хемингуей поспорил, че ще напише разказ, състоящ се всичко на всичко от четири думи, но способен да покърти всеки читател. Той спечелил спора: „Продават се детски обувчици. Неносени”.

Фредерик Браун е съчинил най-кратката страшна история измежду написаните дотогава: „В стаята седеше последният на Земята човек. На вратата се почука…”.

О’Хенри победил в конкурса за най-къс разказ, в който според условието трябвало да има: завръзка, кулминация и развръзка: „Шофьорът запалил цигара и се навел над резервоара да види колко бензин има. Покойникът бил на 23 години”.

Англичаните са организирали конкурс за най-къс разказ. Условието било в него да бъдат упоменати кралицата, Бог, секс и тайна. Първо място присъдили на автора на такъв разказ: „О, Боже, - възкликнала кралицата, - аз съм бременна и не зная от кого!”.

В конкурс за най-кратка автобиография победила французойка, която написала: „Преди имах гладко лице и смачкана пола. А сега е обратното”.

Авторът на разказ (повествование) винаги трябва да се стреми към „лаконичност, към лапидарност, присъщи на поетическата реч: към пределна съдържателност на изказа” (Йосиф Бродски). Терминът „лаконичност” е образуван от названието на древногръцкия регион Лакония, чиито жители се отличавали с немногословност и краткост. В Лакония се е намирал гр. Спарта.

На писмо на македонския цар Филип Втори, баща на Александър Велики, до спартанците с призив незабавно да се предадат, защото „ако аз завладея Спарта със сила, безпощадно ще унищожа всичкото й население и ще изравня града със Земята!” На това спартанските ефори (висши длъжностни лица) дали небивал отговор: „Ако”.

А най-кратката преписка в историята на литературата е била между Виктор Юго и неговия издател. Очаквайки хонорар за новия си роман, Юго написал: “?”. Получил съответен отговор: “!”.