ПРЕДВАРИТЕЛЕН СЦЕНАРИЙ ЗА ЛЮБОВ

Махди Мухаммад Али

превод: Мая Ценова

ПАНОРАМА

Къщата - напусната отново.
Изличени са на стъпките следите.
Нощем
светлината на луната
се е заблудила върху покривите
и лицето на луната
бледо е в небето,
а насред луната -
пропаст колкото очите на напусналото къщата момиче.
Ето, къщата отново разцъфтява -
върху перилата са ръцете му.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ето я онази сладостна тревога с бегли погледи.


ОСВЕТЛЕНИЕ

Черна риза
в белотата на деня.
Бели рози
в черното на ризата.
Тя е спряла в дългата галерия -
роза в черна риза.
Той сега върви към нея.
Спря.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Помежду им бе мълчанието на сбогуване.
(Тя се поприведе, сведе се и той;
тя изправи се, изправяше се той.

И едва не се разпадна всеки
в прегръдката на другия.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Помежду им в този миг са двайсет стъпки.


МОНОЛОГ

Нейната ръка, или пък моята помаха за сбогуване?
Нейното око, или пък моите се развълнуваха?
Нейното лице, или ръката ми?


СЦЕНА

Вечерта притвори тя на стаята вратата
и повтори думи, казани от него.

Вслуша се.
Гласът на този дъжд
освобождаваше косите й от връзки
и прозорците - от плен.

Трепна тя!
В онази нощ той шепнеше:
“Ей, момиченце дъждовно!”


МОНОЛОГ

Всеки втори ден
за нея аз откъсвам роза -
и увяхва.
. . . . . . . . . . . . . . . . . .
Моля се на срещата пожертвана
ръката ми да хване и да пламне
като въглен оттатък огледалото й.


ПЪЛНО ОСВЕТЛЕНИЕ

В белотата на деня - черна риза
или дневна белота.
В черното на ризата - черна риза
или бяла роза.

В черните очи - очите черни!