Когато чета “Далнина” все по-трудно е за мен да разгадая душевните терзания на поета и да размотая кълбото на неговите радости и огорчения. Боян не е и не може да бъде еднолинеен и догматично праволинеен човек и поет. През зрелите отстояния от своя 60 годишен път той винаги е бил претоварен със страдания и размисли за себе си, за България и за света. В нашия безмерно ожесточен век не иска да бъде ожесточаван допълнително и да разжаря разноликата „тъга, набраздена с омрази.” Обичам поети, които осъзнават, които чувстват с всичките си сетива, че днешният свят е „отмалял от злост, а няма мост, който да отведе неразумното човечество към спасителния бряг на обичта, на любовта”. И той - наивният, но и дързък строител на новия свят, обрича себе си и своето слово на тази безумно благородна цел.

Борислав Владиков