СТИХОВЕ

Иван Мировски

НА „ЕПИКУРЕЙЦИТЕ”

По Кирила

Блажен е онзи, чий живот сияй
сред вино и жени, жени и прясна бира;
честит е, който си кредит намира
за сметката на някой негодяй.

Ала тежко му кой в безхлебе
прекарва пролетни си дни,
кой нивга не е бил сред вино и жени
и кой и ден не е живял за себе.

——————————

сп. „Барабан”, г. 2, бр. 74, 4 юли 1910 г.
Пародията по Кирил Христов е с псевдонима Ваню Ми.


СТРУМА

Тъжни са твойте крайбрежия, Струма!
Вечер засени ли златните линии
с тихата жалба на пастирски струни,
светят над теб белопламенни лилии.

В черни забрадки ридаят върбите,
като вдовици в нощта изоставени;
някой въздъхва тъжовно и пита:
песните кой ще ми спомни забравени?

Плискат водите ти бавни и мътни,
плискат в незнайното, плахо замислени -
техните вопли са вопли следсмъртни.
Тъжна си, Струма, река обезлистена.

Сякаш във тебе полята безкрайни
поплака вливат на есенни заници.
Струма, ти помниш ли смъртните тайни,
смъртните болки на твойте удавници?

——————————

сп. „Хиперион”, г. 1, кн. 6-7, 1922 г.