ИВАН НИКОЛОВ – „МРАВЕШКИ РАБОТИ”
МРАВЕШКИ РАБОТИ (1965)
електронна книга
сатири
ТАРАЛЕЖ
Таралежът беше безобиден,
безпретенциозен, ако щеш.
Нито виден,
нито пък солиден -
просто като всеки таралеж.
Рекоха му:
„Ти си твърде грозен.
И подхранваш хорския брътвеж.
И си подъл.
И амбициозен.
Безподобен,
злобен таралеж!”
И тогава чудото се случи!
Просто не разбрахме откъде
таралежът изведнъж научи,
че с бодлите можел да боде.
И сега навсякъде кръстосва,
предизвиква весел произвол.
От лукава хитрина се просва
за възглавничка на нечий стол.
Със ноктенца по вратите дращи,
хитреците плаши без покой.
Даже се напъхва в чужди гащи -
таралеж във гащи става той.
Таралежът ходи, таралежът!
Па се прави, че не вижда как
тези тук изплашено се ежат,
другите се смеят под мустак.
Аз вървя след него любопитен,
радвам се, когато прекали…
И от много добрини преситен,
чакам да ми порастат бодли!
ШЕСТ ЗАПОВЕДИ
Усъвършенствай се, човече,
бъди мъдрец,
хитрец бъди:
премисляй всичко отдалече,
претегляй всичко отпреди.
Против избързвания вредни
веднага потърси колай -
овреме зъбите си предни
със двойни пломби увенчай.
Недей да влачиш лишно бреме,
а се готви:
ще дойде ред
не само с чело, но и с теме
да си пробиваш път напред.
И знай:
неориентиран вятър
кръжи край теб околовръст,
дори при лъх на вентилатор
за сигурност - наплюнчвай пръст.
Не се наемай сам да съдиш
неразвенчани божества,
добре е Прометей да бъдеш,
но няма полза от това.
Човече, щом не ти се иска
на себе си да ставаш враг,
смири се - не поемай риска
да бъдеш риба или рак!
СЯНКА
Човек расте. И се издига.
И щом не рита тръна бос,
в един прекрасен ден достига
до извънредно важен пост.
И сянката му - дотогава
непривлекателна на вид,
за ден, за два се очертава -
широка като остров Крит.
И пак расте, и се простира
приема преголям мащаб -
под нея вече се побира
един щастлив роднински щаб.
Балдъза, баджанак и свако
по начин извънредно лек
под сянката засядат яко,
готови да векуват век.
Делят я на квадратен метър
и се препират без предел.
И всеки своя периметър
обгражда със бодлива тел.
Веднага щраква перфоратор,
пробиващ първия доклад.
И се завъртва вентилатор.
и тежко удря се печат.
А сянката се шири, шири,
като превзема връх и дол -
неочертана с тебешири,
невписана във протокол.
Шуми роднинската седянка
и се множи от час на час…
За мене не остана сянка,
а пък роднина съм и аз!
ШАХМАТ
Мнителната черна пешка
рече на една колежка,
ядно свивайки уста:
- Аз съм пешка
по погрешка.
Мойта мисия е тежка.
Но ще трябва да раста.
С тъй поставена задача,
пешката опъна врат
и се втурна да прескача
от квадрат -
на квадрат.
Ето я, че среща царя
и така му проговаря:
- Царю, ваште подчинени
днес подбуждаха и мене
против вас да виря нос!
Знаете ли вий, че топа
с помощта на офицера,
както чух случайно вчера,
е решил да се докопа
до високия ви пост?
Стига пешката конете,
па им казва:
- Извинете!
Много бързах да преваря:
нещо подочул е царя,
пълни верния си топ
и се кани във неделя
до един да ви застреля,
уж да не хабите зоб!
Със амбиция лукава
пешката опъва врат,
свойте козни продължава
и така се приближава
до заветния квадрат.
Пешката добре играе…
Тъй добре, че най-накрая
става изведнъж царица.
И това е всъщност вица.
МРАВЕШКИ РАБОТИ
Шетат по мравешки свои дела
мравки безкрили и мравки с крила.
Първите трескаво мъкнат зърна,
вторите умно стоят настрана.
Работа сложна и трудна била
да се наричаш мравка с крила:
ежеминутно по дваж и по триж
казвай, че ти си роден да летиш,
но зарад мравешки общ интерес
все по земята си ходиш до днес.
Мравки безкрили и мравки с крила
шетат по мравешки свои дела.
Бързат безкрилите в сговор припрян -
имат си, милите, график и план.
Другите бърчат гнусливо чела -
мравки сме ние, но мравки с крила.
Като ги гледам да швъкат в прехлас,
иде ми мравка да стана и аз,
па да ги питам с усмивчица зла:
- А за какво ви са тези крила?
КОНТРАБАСИТЕ
Работа ли имате? - Вижте да сколасате,
да я попривършите и тогаз -
хайде да послушаме контрабасите,
да се предадем във тяхна власт.
Всеки контрабас се труди убедително,
слушаш го и в същия момент
виждаш, че това е изключително
звучен и сравнително смешен инструмент.
Задържи цигулките, шътне на флигорните,
обвини в излитане плахия обой
и веднага бдително заглушава спорните
тонове на горните инструменти той.
Контрабасът има своя хегемония.
Яко е уверен всеки контрабас,
че ще се получи истинска хармония,
ако слушаш само неговия глас.
Слушат го - от скука или от старание, -
слушат го, оперили слонови уши,
тъй че е възможно в тази тяхна мания
контрабасът просто да ги оглуши.
И засядат после, и тълкуват басово
тази му извивка, онзи му акорд:
„Има, казват, в него нещо…контрабасово,
ей такова…класово, хем от първи сорт!”
Вие сте заети - трябва да сколасате,
вас не ви засяга, аз пък слагам бас,
че не знаят нищо друго контрабасите,
знаят само свойто: „Ко-нтра…б…аз!”
ПРИТЧА ЗА МОРЯКА
На Димитър Павлов
Блъскаха го морски ветри
и го пръскаха вълни.
Но веднъж със километри
свойте мили той смени.
И заплува по земята.
Сушата му обеща
пясъци на суетата,
рифове на глупостта.
А умееше да плува
моят истински моряк:
като никой прави, струва -
винаги достига бряг.
Но на сушата го спряха,
обградиха го отвред,
от любов го наругаха
и му дадоха съвет.
А съветът бе:
- Не бива
бос да газиш във вода.
Неразумният настива,
после киха.
Ами да!
А съветът бе:
- Не трябва
в локвите да спускаш крак.
В миг дълбокото те грабва
и затъваш.
Ами как!
Ах, напътствени съвети,
истинско море без бряг!
А съветите са вети.
А морякът е моряк.
И се спусна - без да слуша,
и затича - без да спре:
от съветващата суша
към мълчащото море.
ГРОЗНА ГРОТЕСКА
Странно смешна и странно мъглява,
тази нощ -
като в сън,
като в треска
пред очите ми се размотава
най-уродливата гротеска.
Изведнъж се раздвижва здрачът.
И пристигат с походка чудата
странни хора,
които подскачат
върху главите си по земята.
И се гледаме упорито:
те - изотдолу,
аз - изотгоре.
Дълго слушам думи, които
трудно мога да преповторя.
Убеждават ме:
- Остави ината,
усвоявай, братле, без отсрочка
нашто тълкуване на нещата,
нашата гледна точка.
Съгласяват се:
- Тя е ниска,
но размислиш ли по-дълбоко,
виждаш - тъй се избягва риска
от излитане нависоко.
Те се кланят с особена почит
снизходително и предвзето.
И когато си тръгват,
сочат
с върха на обущата си -
небето!
МАДРИГАЛ
Пак за поход ли възсядаш коня?
Чакай, неразумни Дон Кихот:
пет пари не чини твойта броня -
нашто време има свой подход.
Виж: овцете въдят нова челяд,
за да те препънат насред път
и модерни мелници се целят
в слабо защитената ти гръд.
Всяка твоя рицарска намеса
ще посрещнат с трудно скриван яд
Рицарят на Дървената преса,
Рицарят на Кръглия печат.
Ще отмахнат шлемове железни
и със глас до смръзване студен
ще издумат:
- Рицарю любезни,
трябва да наминеш в други ден!
Те ще се подготвят два дни, три дни…
Затова пък в боя страховит
с копия от преписки солидни
ще разпухопрахат твоя щит.
И пред тези копия стъписан,
ти безславно ще подвиеш крак.,
твоят Санчо вече бяга слисан,
Дулцинея с друг подписва брак.
Рицарю на поривите дръзки,
ти ридаеш - горестен и сам.
Имам бинт и марля за превръзки,
искаш ли - назаем - да ти дам?
ПОЧТИ ВЕСЕЛА ПЕСНИЧКА ЗА РЕКА ВИТ
Река ли е като река?
Насам-натам криви
и през лъка,
през долчинка
все в ниското върви.
Изпречи се пред нея рид,
но пречка ли е той?
Вит
има всичко из пред вид -
и скършва лек завой.
Весден
без отдих, без покой
на всеки рът и рид
с един завой
и с друг завой
показва лакът Вит.
Вит не познава яростта,
прегради не ломи:
избира ниските места,
на нисък глас шуми.
Веднъж и аз - смирен и тих -
поседнах на брега.
С реката опит обмених
и ето ме сега:
не вдигам глас, не се гневя,
показвам хрисим вид,
кривя, кривя -
напред вървя -
като реката Вит.
КРАЛИ МАРКО
Бре, посърна Марко Кралевити,
разтревожен от невярна грижа -
мръщом мръщи веждите си вити,
суком сучи мустачина рижа.
Пък и как юнакът да не страда,
как, кажете, да не се ядоса,
щом от вчера булката му млада
ребром е поставила въпроса:
- Марко, Марко, бог да те убие,
вслушай се във моя женски вопъл!
Я продавай коня Шарколия,
па да купим „Шкода” или „Опел”.
Конят е с едничка конска сила,
а колата ходи със машина,
с нея ще се скитаме по Рила,
цвете ще береме из Пирина.
Мисли Марко, мисли и се мая,
чак додето почна да зазаря.
Тури хляб в дисагите накрая
и препусна в Прилеп на пазаря.
Там продава коня Шарколия
и понеже всичко е на сгода,
взема от акрани вересия,
та купува „Шкода” бързохода.
И преди да седне зад волана,
се разнесе новата му слава:
Марко пръв шофьор-любител стана,
техниката Марко овладява.
Като дръпне дребни завръкулки,
сам кормува до петляно време.
срещне ли по пътя харни булки,
във колата одма ще ги вземе.
Ден из ден от Рила до Пирина
дири той и сгода, и изгода,
все долива с тубата бензина
и препуска вярната си „Шкода”.
Оттогава Марко нос навири
и натири свойта булка млада.
Пък и справедливо я натири -
за награда,
както й се пада!
ИЗДЕВАТЕЛСТВО
На цветя и треви хоровода
все не може да те увлече.
И стоиш сам-самичко под свода
върху своето тънко краче.
Пък си хубаво, кухо глухарче -
като пролетен облак без дъжд.
Аз похвали напразно не харча,
но пред теб се смутих изведнъж.
Тук пчелата дори не прехвърча,
а кръжи издалек-издалек -
зер, възду-у-ушното твое чадърче,
ще погине от полъха лек.
Как успя да поникнеш в земята
не по твоя потреба и вкус,
дето жилаво жито се мята
и бушува неук кукуруз?
А защо ти са жили и корен
и на всичко отгоре - листа?
Да те гледа човек ококорен
ив почуда да чекне уста!
Ах, макар че си глухо, макар че
и пчелата над теб не кръжи,
очарован въздишам, глухарче…
Ф-у-у! Глухарче, къде си? Кажи!
ДЯДО
Вехт е моят старец, нещо позаслабна,
гледа все в земята, чака своя ред.
Затова и с дейност не така мащабна
във последно време дядо е зает.
Разпиляна бъчва ще сглоби с въздишки,
за рибарска кука тел ще подкриви
или ще измисли нов капан за мишки,
който само котки може да лови.
А било е нявга по-различно време!
Грабнал моят дядо свърдел и пила,
плюл си на ръцете и решил да вземе
разума на седем околни села.
Само зарад хорска ука и поука
той не чупнал залък седмици наред,
дялкал ствол от явор, стъргал клон от бука
и така направил цял велосипед.
Днеска, спрял на припек в поза ревматична,
старецът намества мътни очила
и зарейва поглед в свойта романтична
младост, озвучена с екот на пила.
Той отдавна няма ни мъдрец, ни кътник,
но се вслушва в този интересен свят
и когато чуе „лунник” или „спътник”,
дядо ми отново мисли, че е млад.
И отново чука с нокът на рендето,
вади от долапа онзи свърдел свой…
Иска да направи нещо, със което
седем континента ще учуди той!
Върху тънки летви дълго педя пери,
дълго си мърмори дявол знай какво -
сигурно не може още да намери
за такова нещо нужното дърво.
ОТГОВОРЕН ДРУГАР
На хармана
в труд упорен
леем пот до късен час.
А другарят отговорен
се отбива между нас.
Попогледа любопитно,
важно се посуети.
И едно синджирче ситно
в дясната ръка върти.
Заговорва с пълна сила -
вдъхновен, витиеват
и със кърпа
от осила
пази потния си врат.
Щом го спрепне закачлива
реплика
и поглед къс,
той синджирчето навива
на големия си пръст.
И нататък отминава -
своя труд да продължи.
Облак слама - като слава
над главата му кръжи.
Та се питат в надпревара,
питат се и млад, и стар:
за какво ли отговаря
отговорният другар.
Ни веднъж да се засмее,
да сгреши,
да се смути.
Но синджирчето умее
отговорно да върти!
НЕСТИНАРИ
Вече колко време палим клади
от решения
и от доклади -
всякъде разстелихме грамади
жежка жар.
И тази жар пламти.
Но до днеска въглен не опари
ходилата ваши,
нестинари,
ваште огнеупорни пети.
Ни веднъж не сетил жива тръпка
все на място
и на място тъпка
със заучена отдавна стъпка
нестинарският ви хоровод.
Трудно може въглен да обжари
вас,
неуязвими нестинари -
триж каляван в огъня народ!
Наша милост
дълго заседава
да измисли по-добра жарава -
да ви стресне
или вразуми…
А отвънка -
с вейки неприбрани
и с листа като човешки длани,
неокастрено дръвче шуми!
УХО, И ТО КАКВО!
Да ме съгледате отдалече,
ще възкликнете „О-хо-хо”:
Аз съм едно малко човече
с едно голямо-голямо ухо.
Потвърдено е от калема
за почуда на млад и стар,
че ухото мое заема
площ колкото Занзибар.
И хич не иска да се смалява,
а, напротив -расте, расте:
с горния си край облак задява,
с долния - пръстта мете.
Еди-кой си след еди-що си
бил продумал еди-какво…
Послушен вятър в ухото ми носи
вести от всякакво естество.
Кой бил похвален. Кой бил наказан.
Кой е душманин. И кой е дост.
Кого очаква сигурна казън.
Кому се готви солиден пост.
Мойто огромно ухо притежава
не тъпанче и чукче,
а тъпан и чук -
та утроява,
уседморява
всеки случайно споходил го звук.
Слухища идат в безкрайна верига,
ек гони ехо,
а ехото - ек…
Малък е пустият космос! Не стига
да си разпери ухото човек.
ЖАБОКРЕК
Жабунякът тихо шава,
разлюлян от повей лек…
И така човек
узнава,
че сред блатото
тъдява
и цъфти,
и процъфтява
цяла жабешка държава
с чудно име -
Жабокрек.
Само западният вятър
тук повява -
мил и драг -
и надипля като шатър
спарения жабуняк.
Но какво ли чудо става
и какъв ли екне ек
в тази жабешка държава,
уж такава,
онакава,
ала с име
Жабокрек?
Там, посред ракити кални,
с плитък ум,
но с глас дълбок
речи
ин-
телек-
туални
жумоли зелен жабок.
Там във рокли над коляно
сред вонлив и тинест мрак
мятат жабите припряно,
мятат важно крак въз крак.
А на мръкване,
когато
смок засвири на върба,
в зеленясалото блато
почва нещо непознато -
жабокречка веселба.
Всички скачат като щури:
де с подскок
и де с подклек
мятат жабите фризури,
а жабоците мехури…
Просто да се прекатури
от сащисване човек!
Но остава прав човека,
бърчи нос…
И ще, не ще,
сеща как полека-лека
клюн на щъркел
му расте!
ГРЪМ И МЪЛНИИ
Чужд на разни почини и моди,
чужд на нашта земна улисия,
всеки ден по всички стаи ходи
учрежденският свети Илия.
И защото много му харесва
да изглежда упорит и храбър,
по стените мълнии провесва -
върху всяка мълния и габър!
Талантлив е, дявол да го вземе,
във подобни работи го бива,
щом за всекиго намира време
да измудри чудеса такива:
МЪЛНИЯ
Днеска във присъствената книга
пак не се разписа Иванов!
МЪЛНИЯ
Танчев пред Стоянова намига!!
МЪЛНИЯ
Йорданов повреди кламер нов!!!
Затова и с атмосфера тиха
нашто учреждение се слави -
нито смей човек да се изкиха,
нито нещо друго да направи.
Чужд на увлечения и моди,
чужд на всяка земна улисия,
с пълна шепа габърчета броди
учрежденският свети Илия.
И едничка мисъл го тревожи,
блазни го единствена надежда:
подир всяка мълния да може
учрежденски гръм да произвежда.
ПОПИВАТЕЛНА ПРЕСА
(полубасня)
Стои завидно зад бюрото,
попълва фишове за Тото
и скършва там,
завъртва тука
завиден подпис - крива кука -
солиден мъж
със тил могъщ.
И попивателната преса -
послушна рожба на прогреса -
попива всичко
изведнъж.
Попива - както ми се чини -
съображения, причини,
убога мисъл,
скъдна слава…
Макар че всичко пак остава
върху гърба й да личи.
О, попивателната преса
добре си знае интереса -
попива всичко.
И мълчи.
ПРЕНАСЯНЕ МОЩИТЕ
НА СВЕТИ ИВАН КАНЦЕЛАРСКИ
В тих параклис,
но от тия,
дето шумоли хартия
Иискриптят пера
и дето
рядко жив човек ще спре,
наште мощи на светия
като мощи, общо взето,
си живееха добре.
Но намериха се хора
да подхвърлят дума,
втора.
И понеже пламна спора,
закрещяха без умора
юродиви словеса:
бил светецът закъснявал,
в ничий сън не се явявал
и не вършел чудеса.
Тези хора бяха прави.
Бре, какво да се направи
с глупавата гюрултия
и със критиките дръзки?
Братовчед един, светия
1. жив
и
2. с връзки
се намеси най-подир:
грабна той светите мощи
и ги скри за две-три нощи
в друг,
потулен манастир.
Но със упоритост лиха
пак онези се явиха,
заявиха
на часа:
бил светецът закъснявал,
в ничий сън не се явявал,
пак не вършел чудеса.
Оттогаз при всяка врява
живият светец внимава.
И понеже няма мир,
дни и нощи,
дни и нощи
носи той светите мощи
из параклис - в манастир.
Отдалече - надалече
носи ги до този час…
Може би сега са вече
някъде около вас!
ЦИЦИНА
Другарю началник, дълбоко съм трогнат!
Убедих се, че хора като вас
мислят само как да помогнат
на човека в трудния час.
Подхвърлих ви вчера като идея
някакъв почин да въведем,
но ползата от мойта идея
къде е -
не бях размишлявал над този проблем.
Вие ме изслушахте, дето се вика,
благоразположено. И чак след това
избихте другарски - посредством пепелника
вредната идея от мойта глава.
Другарю началник, дължа да ви кажа,
че това беше правилен ход:
вие проявихте принципност, даже
размах проявихте и конкретен подход.
Изобщо: постъпихте човешки
и вашта загриженост ме спаси
от нови грешки и нови забежки…
А за цицината - мерси!
КЛОНЕЖИ
Цимента купихме от Девня,
тухли дакарахме от Лом -
зер, да вдигаш културен дом
не значи да зидаш плевня.
И точно насред площада
под овации без предел
беше положен темел
на споменатата сграда.
А на всички много хареса
как във този тържествен час
кихна старият майстор Танас
и майсторски спусна отвеса.
Всред обща радост и изненада
в стил симпатичен и строг -
стил нарицаем „барок” -
се заиздига нашата сграда.
Само че сградата нова,
както растеше безспир,
взе да клони към „ампир”
или към нещо такова.
Тук произнесе дълга тирада
един бояджия с остро око:
май че към стил „рококо”
вече клоняла нашата сграда.
Но отгоре, люшнал отвеса,
го изгледа майстор Танас.
И поискахме ние тогаз
компетентната му намеса.
Той за миг си пороши брадата
и мистрията отстрани:
- Хе! Добре е натам да клони,
ама гаче клони…към земята.
НАШЕСТВИЕ
Снощи моят град пострада.
Само със един плакат
бе подмамен във засада,
завладян чрез изненада.
И пострада
от естрада
моят симпатичен град.
Сбраха в летния театър
враговете
млад и стар.
Лъхна самодеен вятър,
лумна песенен пожар.
Тактиката беше май да
ни изплашат най-напред -
заквича шотландска гайда,
писна трънски кларинет.
В знак на критика сурова
някой вдигна рамене:
- А бе, може ли такова
неподготвено клане?
- Престанете,
престанете! -
закрещяхме ние в хор.
И така на враговете
дадохме всеобщ отпор.
Злополучните злодеи
се оттеглиха без ред.
И оставиха трофеи:
гайда,
тъпан,
кларинет.
ХИТРИ ГОВЕДА
С някакво смирение наивно
и със волска някаква тъга
сивите говеда колективно
клатят през стърнището рога.
Тук ще спрат очите си кахърни,
по-нататък ще изпружат крак…
И отскубват със бодливи бърни
кухи сламки, сочен треволяк.
Няма спор - трудолюбиво племе,
не отдъхват нито за момент,
че не им се ще да губят време
при такъв богат асортимент.
Гледай, гледай: жажда ли ги емна,
та избират към реката път?
Гледай: с красота почти неземна
сламки от устата им висят!
След минута по брега в безреда
се натрупва цялата черда…
И посмукват хитрите говеда
като в бар през сламките вода!
ПОХВАЛНО СЛОВО
ЗА ШАМАНДУРИТЕ
Кой ви сътвори
и кой ли тури
корена ви в морската вълна,
шамандури,
обли шамандури,
постоянен знак за плитчина!
Корабите дълго обикалят
да намират безопасен път,
дълго капитаните ви хвалят,
боцманите кимат и мълчат.
В морски бури,
в сухопътни бури
вие просто нямате цена,
шамандури,
празни шамандури,
неизменен знак за плитчина!
Вие сте и тема,
и проблема,
сигурно затуй ми се дощя
късото си моливче да взема,
цяла песен да ви посветя.
С упоритост весела и щура
римите и ритмите кова…
А пред мене -
като шамандура -
се поклаща нечия глава.
ЗАДЯВКА БЕЗ ЗАЯВКА
На Вълчо
Дъщеря ти, драги, заслужава
да й подариш голя-я-ям мечок,
щом на пет годинки е такава,
че във всичко вече проявява
разума на среден педагог.
Със една усмивка дяволита
тя поклаща сресана глава:
хем се мъчи да те превъзпита,
хем не вярва много във това.
Текне разговорка, в път подета,
и веднага нещо я смути.
Дъщеря ти казва: „Виж - ракета”.
„Не - джамия” - отговаряш ти.
Хората, пораснат ли големи,
усвояват този навик лош -
всички възпитателни системи
да пресичат с разум - като с нож.
Трудно е! И трябва да се каже
като укор справедлив и строг,
че при тебе не помага даже
разумът на среден педагог.
КАКТУСИ
Марку Ганчеву
Кактусите са непридирчиви,
дай им педя място
и поглеж:
те веднага впиват свойте криви
коренчета в пясъка горещ.
И понеже не израстват лудо,
и понеже не наливат клас,
за защита - като всяко чудо -
те си имат нещичко в запас.
Ето: строга сянка се протяга,
очертава точно и добре
вместо съчка - безпощадна шпага,
вместо лист - жестоко острие.
Кактуси - трогателни и мили,
упорити
криви стъбълца!
Ще преминат покрай вас камили,
ще извърнат мордести лица.
Слънцето усмихнато ви кима -
вие сте трудолюбив народ…
Работете, кактуси,
да има
даже и в пустинята живот!
СТАРА ПРИКАЗКА
От Девети като се захвана,
що не мина
и какво не бе -
нашият добър познат остана
без бомбе
и даже без шкембе.
Никнаха заводи многотръби,
вряха и метали,
и души.
Той реши
с поскърцване на зъби
нашто пеене да заглуши.
След подобни напъни горещи
идва все един и същ въпрос:
дали зъболекарските клещи
пломба да направят
или мост?
А таквиз проблеми остроръби
умножават неговата скръб.
Може вече и да няма зъби,
но и досега ни има зъб!
АГЕНТИТЕ ДЕБНАТ
ИЛИ
НУЖНА Е БДИТЕЛНОСТ
Казвам с убедителност,
казвам с острота,
че е нужна бдителност.
В нашата действителност
бди-
тел-
ност
е нужна
по места.
Живи са агентите
на глупостта!
Ако ти не вярваш,
спри се и ги виж:
опнали тиранти,
стегнали каиш.
С вечното химическо
моливче в уста
дебнат агентите
на глупостта.
Вписват те в бележник
като в тото-фиш,
зер, не умееш да се държиш,
зер, не приличаш
никак на тях -
смееш се, но с дребно
буржоазен смях.
Вбили в земята
твърда пета,
дебнат агентите
на глупостта.
Ту строят заводи
само за игли,
ту ще преработват
вятър и мъгли.
И току изпратят
в неочакван час
влак
с кюмюр
към Перник,
влак
със сол
в Бургас.
Бдителни бъдете,
удеветорете
бдителността!
Дебнат агентите
на глупостта!
Глупостта е още
жив хипопотам.
Дебнат аг…
Стой! Кой е там?
ПОРТРЕТ
На Петър Марев
Всичко се повтаря, преповтаря.
И така векува мъдростта.
Яхнал остроухото магаре,
Хитър Петър тръгва по света.
Върху свойта гайтанлия дрешка
стрък шибой хитрецът е забол,
в погледа му - весела усмешка,
в пъстрите дисаги - хляб и сол.
Все по път магарето заприда
с две уши безбройни хитрини.
А ездачът няма керемида,
под която да се подслони.
Килнал капица над лява вежда,
цял живот
проправя път и брод.
И ако за миг чело навежда -
то е да обърше свойта пот.
Остро гледа на света през рамо,
остро мисли,
остро хорати.
Може кроткото магаре само
да посмуши с валчести пети.
Срещу грозотата кривогледа
той се втурва весело и зло -
плаща всяка мъничка победа
с бръчка върху своето чело.
От усойни погледи човешки,
от прозевки, срещнати сред път,
носи трудно скривани болежки
в областта на лявата си гръд.
Но за този подвиг свръхрекорден,
който се повтаря всеки ден,
с хубава усмивка - като с орден -
по заслуги той е награден.
И слънца в очите му изгряват,
сив сокол над пътя му снове…
А бащите бързат да кръщават
с име Петър свойте синове!
ВМЕСТО ЕПИЛОГ
Кактус поникне и вече се ежи,
с гняв контрабасът ехти,
пешки и мравки, и таралежи
имат човешки черти.
Аз ви го казвам и аз отговарям!
Хич не клатете глава,
а се повзрете във себе си барем
и проумейте това.
Само недейте ме гледа изкосо
и не размахвайте пръст -
член съм на ОФ,
член съм на ДОСО
и на Червения кръст!