ЗА ПЕНЧО ГЕОРГИЕВ

Илия Бешков

Малцина ще могат да се похвалят с такава смърт и с такова погребение. Всред покрусата и ужаса аз трябваше, поне за себе си, да потърся и намеря малко утеха. И видях хиляди хора, познати, непознати и приятели на Пенчо. Застанали пред него - те го бранеха и не искаха да го отстъпят.

Никога тая публика от ателиетата, сцената, кръчмите и щастливите домове не е била по-тиха, по-мъдра и по-човечна. Тя плачеше за умрелия, за „добрия Пенчо”, а не знаеше, че „добрият Пенчо” се е вселил в сърцето на всекиго от тях. Това е радостта и благодарността, които ме изпълват към Пенчо.

От смъртта му, всред риданията, се роди, окъпана и чиста, добротата му, и ние плакахме, защото бяхме се сподобили с нея, като с рожба, която трябва да опазим и отхраним.

Срещу смъртта, която коварно го нападна, се опълчиха хиляди хора - без шум, без гняв; - тя беше посрамена: в ръцете й остана само празното й и безсмислено дело, а животът проплака от прилив на доброта и милост.

Тоя ден бе ни топъл, ни студен. Тоя ден бе Пенчов - преизпълнен и преситен с него. И ние всички забравихме да се поздравяваме - нищо не си пожелавахме един другиму. Защото бяхме преситени и обогатени от него.

Каква победа за човека!

Но ние не можем всеки ден да губим по един Пенчо, за да поддържаме живота в живите мъртъвци. Защото той бе само един. И ние ще трябва да се борим срещу забравата, която истински умъртвява. Аз не искам той да е мъртъв - (докога ще умираме!) и ще кажа, че той е „добрият Пенчо”, защото той бе мъдрец.

Тоя кротък селски син носеше неизповедимо откъде абсолютен и безпогрешен усет за изкуството. Той не можеше да сгреши и без усилие бе добър.

Ние всички го ограбвахме, всички вземахме от него, кой каквото му трябва и кой колкото бе способен да види, да чуе и да вземе. Той имаше за всички всичко - единственото мъдро сърце, което познавам, от което цял живот съм черпил и съм се насищал. В деня на неговото погребение благодарността ми към него бе пълна. Защото видях, че от тоя извор са пили хиляди.

Аз не искам той да бъде мъртъв.

——————————

сп. „Изкуство и критика”, кн. 4, г. 3., 1940 г.