Владимир Кафаров
Владимир Азимович Кафаров (Владимир Абдул-Азим оглу Кафаров), изтъкнат азербайджански поет, преводач, журналист, е роден на 19.05.1935 г. в град Сабирабад в семейството на капитан от флота. Завършва Азербайджанския държавен университет (1957). Печата стихове от 1952 г., а преводи - от 1953 г. Работи в сп. “Литературный Азербайджан”, в. “Литературная газета”, вестниците “Азербайджан ордусу”, “Гюнай”, “Бакинский рабочий” и много други. Автор на пет стихотворни сборника - “Невеста” (1961), “Две крепости” (1963), “Лермонтова, 123″ (1965), “Бронзовый ветер” (1968), “Огонь на ветру” (1972). Издава повече от 40 книги с преводи, сред които - азербайджански народни баяти (”Баяты” - Баку, 1960; “Ларец жемчужин” - Москва, 1968; “Баяты-песни” - Баку, 1978), ашугска поезия (”Ашуг - это значит влюбленный”, Баку, 1972; антология “Я - ашуг, люблю тебя!”, Баку, 1984; десет сборника от поредицата “Азербайджанская ашугская поэзия” и др.), дастана “Кероглу”, глави от “Китаби Деде Горгуд”, стихове от азербайджанската поетеса Мехсети Гянджеви (”Рубаи”, 1964 и 1984 г.), стихове на Вагиф, Физули, Микаил Мушвиг и други видни азербайджански поети, сборник стихове от патриарха на турската поезия Юнус Емре (1994). Член на Съюза на писателите на Азербайджан (1957). Заслужил деятел на изкуството и заслужил деятел на културата на Азербайджанската Република. Пише на руски език. Основоположник на научно-художествения превод на азербайджанската поезия на руски език и на военния жанр в журналистиката в Азербайджан. Умира на 19.07.2000 г. след продължително боледуване. Посмъртно излизат поредица от негови книги с авторски стихове и преводи: „Встречи и разлуки” (2001), „Второе зренье” (2001), „Каспийская Венеция” (2002), „Превратности любви” (преводи на Физули, 2003), „В разлуке с милой” (преводи на Вагиф, 2003 г.), „Любовь, вино, раздумья” - преводи на Алиага Вахид (1895-1965).
Публикации:
Поезия:
