Книгата съдържа три цикъла: „Спасени мигове”, „Сгъстена мъдрост” и „Близо до тишината”. Първият цикъл включва истински хайку творби, вторият - афористични размисли в хайку форма, а третият - нещата от живота в три стиха със свободен размер.
Възможността да кажеш много с малко думи все повече ме привлича. Доскоро стихията на метафорите беше моят начин да изразя себе си. Може би с годините започвам да изпитвам потребност да бъда по-лаконична, по-сдържана, по-смирена. Това е по-различна форма на общуване, която буди размисъл и очарова с неочакваните си асоциации.

Иванка Павлова

——————————

*

В стаята - щурче.
Фрак и страдивариус.
Детето в мене.

*

Славеят сипе
любовните си трели. .
Споменът боли.

*

Крив ствол на дърво -
от многото поклони
пред ветровете.

*

Перваз и трохи.
Премръзнали крачета
и гладни очи.

*

В градината ни -
гост неканен - слънчоглед.
Ще го приветствам.

*

Локвичка в калта.
Благодарното птиче
прославя Бога.

*

Обрано дърво.
Многодетната майка
сега без деца.

*

Цъфнало цвете -
пиршество за пчелите.
Вход без покани.

*

Магарешки трън -
коронован владетел
на житна нива.

*

Да бъде гладък,
орехът бе пожелал
и стана жълъд.

*

Пих от потока.
Изрева океанът -
бил пренебрегнат.

*

Късен листопад -
нестинарска жарава
за танца зимен.

*

На двора - юли,
а в сърцето - декември.
Трудни сезони.

*

Камък от прашка -
и крушката не свети:
вече не пречи.

*

Наниз врабчета
върху тънката жица -
есенно бижу.

*

Дете в количка.
Възрастна жена с бастун.
Изгрев и залез.

*

Последна роза -
дрипавата принцеса
стана царица.

*

Чете лекция
за милосърдието
щъркел пред жаби.

*

Черни облаци.
Слънчев лъч - златна шпага.
Потича синка.

*

Суетна зима -
ледени огледала
на всяка крачка.

*

Мъниче мишле
с хитростта си надвива
човека гигант.

*

Телефоните -
опит да се разбие
безмълвието.

*

Простичко цвете -
здравецът на балкона
радва очите.

*

Гостенин от юг -
екзотичният бадем
сънува море.

*

Листа от бакър.
Есенната премяна
навява тъга.

*

„Благодаря ти.”
Цветето ме научи
на тези думи.

*

Гладното куче
ме близна, признателно
за късчето хляб.

*

Старинна къща.
Спомени обитават
празните стаи.

*

Три кучета спят
на стар килим на спирка.
Вярвам в доброто.

Иванка Павлова. Светът в капка роса. Хайку и други тристишия. С., АртГраф, 2016