Марин Халачев

Из „Публицистични миниатюри” (1996)

Върху широката ниска ограда на Александровската болница, на сто метра от главния й вход е седнала една рома. Да речеш, че е хубава - не е, да речеш, че е млада - не е, ама е с дълги стройни крака, с живи, одухотворени очи.
- Ела да ти гледам - маха ми.
И започва: На теб душманите ти са взели здравето… Точно така е, казвам й. Бил си як мъж, канара, пък сега си болест до болест. Така е, така. Ама е хубаво, дето си имаш хора за тебе да мислят… Какви хора? Домашните ти… Е, да. Пари си имал, пък сега левчетата броиш… Да, уволниха ме. Магия ти е направена - напръскан си с вода от умрял… Знам ли? Политиката хич не я обичаш - и за тия, и за ония все лош си… Точно тъй! Ама ти не бой се, магията ще се развали, болестите ти ще минат, и пари ще имаш… Ами дано! Дай сега тука десет лева…
Е, това последното не трябваше да го казва. Давам й пет лева.
Задава се друг, аз правя две крачки встрани и чувам: На тебе душманите са ти взели здравето… Ох, така е, казва човекът. Бил си мъж, канара, пък сега си болест до болест… Ох, така е, кима човекът. Ама ти май и рода нямаш, дето за тебе да мисли… О, имам. И пари си имал, пък сега хич нямаш. Ох, безработен съм! Магия ти е направена… Ох, сигурно! Не ти е по сърце политиката - все лош си, все е тебе треските за дялане… Ох, открай време си е тъй! И магията ще се развали, и пари ще имаш, и от болестите ще се отървеш… Ох, дано, дано!
Човекът изважда двайсет лева и й ги подава. Откъртва дълбока въздишка и тръгва, аз се приближавам.
- Ето, така трябва - казвам на ромата. - Хубаво място за врачуване си избрала, ако ти дадат пари - добре.
- На тоя му личеше, че ще даде и без да му искам. А такива като тебе, дорде не им поискаш, не дават.
- Така е, ама ти май само това познаваш.
Ромата ме поглежда тъжно:
- Че то какво друго за познаване има?