Марин Халачев (псевдоним на Марин Недев Динев), български писател, е роден на 24 март 1933 г. в Стара Загора. Завършва Висше техническо училище „Ангел Кънчев” - Русе, специалност „машинно инженерство”. Живее в Пловдив от 1960 г. Преподавател е във вечерния механотехникум „К. Циолковски”. Има научни публикации в областта на дискриптивната геометрия и общото машиностроене. Носител на орден „Кирил и Методий” - 2 степен. Автор на книгите: „Границите на уравнението” (повести и новели, 1974); „Сладка болка” (новели, 1976); „Проклетият дар божи” (повест, 1980); „Криминални разкази” (1981); „Магията” (разкази, 1985); „Убийство в 10 без 13″ (некриминален роман, 1986); „Нови криминални разкази” (1990); „Публицистични миниатюри” (1996); „Дело № 1987″ (роман, 1997); „Големият смях” (есета, 2001); „Нещата, за които знаем” (повест за вчера и за днес, 2003). Член на СБП. Баща на художника Николай Маринов. Умира на 25 април 2005 г.

Публикации:

Проза:

ПОЗНАВАЧКА/ брой 89 ноември 2016