ПЧЕЛИ ВЪРХУ ЦВЕТЯТА МАЙСКИ…

Виктор Боков

превод: Драгомир Шопов

***

Пчели върху цветята майски.
И утринна роса блести.
Летяха те от шест и двайсет,
когато още спеше ти.

Със черен блясък бе косата,
отхвърлена насън встрани.
И аз, смутен от тишината,
ти шепнех: „Време е. Стани!”

Събуждаш се. И се усмихваш.
Следиш ме с палави очи.
Като вода смеха ти бликва
и се излива лек и чист.

О, как сияеш, как си свежа!
Пред погледа ти - синева.
И ти пристъпваш нежно, нежно
върху копринена трева.


***

Вместо скреж по дърветата - бяла тъга.
Не плачи! Ще се върна. Ти чакай сега.
И горчивите сълзи от твойте очи
аз ще взема в далечния път. Не плачи!
Успокой се! Ний любим, ний живи сме пак -
две снежинки в очите на зимния мрак.