Александър Божинов

(Реч при откриването)

Уважаеми госпожи и господа,

Нашето дело, което ние с трета вече изложба показваме пред вас, е благородното ни желание да вървим задружно по един път определен ни от нашето дарование като наблюдатели и изобразители на нашия живот - политически и обществен.

И не само на нашия гъмжеш наблюдатели и илюстратори, а и на оная всеевропейска и международна стихия, която ни окръжава и облива ту с горещи, ту с ледени вълни.

Нашата малка група карикатуристи и хумористи е не само един ироничен наблюдател на живота; но всеки един от нас е и гражданин и с това съзнание отстоява идеите и стремежите на различните у нас политически и обществени течения.

За това и в нашия хумор ярко е осветлена позицията на всекиго от нас.

В тая изложба, с по-дебели линии, отколкото в миналогодишната, ще видите в работите на младите - свойствено на възрастта, темперамента и духа им, да отбелязват слънчевия ден на една нова прелест - пренебрегващи всички стари форми - и в изображение, и в обществени отношения.

Вий бихте попитали:
- Как можете да се разберете толкова хора, с толкова различни идеи и да бъдете един до друг в една зала и то три години подред?

Ето заключението: Ний всички търсим болната страна на нашия живот и атакуваме недъга, едни по-злъчно, други по-добродушно, но всички в стремежа сме там - да търсим язвата.

Тая хумористична операция върху нашите политически и обществени болки зависи от инструмента и от похвата - това ще проверите в нашите работи в тая изложба - кой как е оперирал. Никой от нас, обаче, не е пожелал да умъртви пациента си. Старанието е било да се притъпи болното място.

Ето това съзнание, че ний всички търсим общественото зло да атакуваме, за да го заместим с общественото благо, или с добродушен смях да покажем някоя човешка кривина, ни събира и сплотява в тая операционна зала.

Аз съм упълномощен от моите другари, почитаеми дами и господа, да ви благодаря за така цветистото посещение и на тая наша изложба и да попрося вашето снизхождение, ако някоя от линиите в нашите карикатури е прекомерно изкривена.

Моля ви да прегледате изложбата, която с тия кратки думи, обявявам за открита.

13 март 1932 г.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 4, 20.03.1932 г.