Николай Фол

По Церковски

Припада здрачът. Сам-самичък
седя с сърце си - тиха рана;
седя и гледам, гледам, гледам,
а негде бавно грачи врана.

Листата капят. Сам самичък
вървя в гората позлатена,
вървя и мисля, мисля, мисля
за нея - нежна, малка Лена.

Вали навънка. Сам самичък
седя загледан през стъклата;
седя и плача, плача, плача.
Ах! Как далеко са сърцата.

——————————

сп. „Българан”, бр. 37, 1916 г.
Пародията е по стихотворението на Цанко Церковски „Заседна слънце”.