СВЕТЪТ Е ПЪЛЕН С ВЪЛШЕБСТВА

Евгений Скоблов

превод: Татяна Любенова

Отзив за книгата на Елена Постоева “Върволица от внезапни озарения”

“Светът е пълен с вълшебства” - така се казва едно от стихотворенията, представени в книгата на московската поетеса Елена Постоева “Върволица от внезапни озарения”. Не голяма по обем, но много наситена по съдържание и пълнота на палитрата от чувства и емоции, книгата със стихове ни въвежда в чудния свят на Елена Постоева.

Още от първите стихове се чувства, че Елена влага във стихотворенията-размишления целия свой богат поетически, изпълнен с любов и лиризъм свят. При това, осмисля чрез своите лични възприятия обкръжаващия свят и го предава на читателя щедро, от сърце - без да затаява нищо.

Ако разглеждаме книгата като цяло, но и със всяко отделно стихотворение, можем да кажем, че поезията на Елена Постоева носи не описателен и повествователен характер, а по-скоро ни поднася личните си, дълбоки душевни мотиви в поетическа форма.

Затова ние не просто четем стиховете, а се пренасяме във вътрешния свят на поета и там откриваме съвършени и неповторими, много нежни и беззащитни стихове-признания. Именно признания, под формата на размисли за любовта, вярата, човека и неговите най-хубави чувства и емоции - неговите възхищения, съпреживявания, печал и радост.

За какво пише, какви са темите на Елена Постоева?

Разбира се първа е темата за Любовта. Открита, искрена, без високопарни фрази, изтънчени обяснения и “красиво звучащи” словосъчетания. Темата за любовта при Елена, по същество, се проследява във всяка нейна работа, макар творческите и подходи да са винаги различни, нови, и това като цяло обогатява цялата подборка, представена в книгата.

В тази връзка Елена много внимателно разработва темата, която условно можем да наречем “Жената и Любовта”. Но поетесата не крещи за това с цяло гърло, а говори тихо, нежно и замислено. Но толкова убедително, че никога не оставаш равнодушен.

Любовната лирика на Елена Постоева като цяло е обгърната със светла тъга и понякога се промъкват печални нотки по нещо несбъднато… Въпреки това, през тях се промъкват “лъчите на надеждата”… Това се усеща осезателно, защото стиховете на поетесата носят в себе си скрит оптимистичен заряд.

Него няма да го прочетеш върху хартията, но можеш да го почувстваш. Нещо има в подбора на думите, в римите. В същността си, дори печалните и тъжни неща са проникнати от вяра в светлото и прекрасното.

Особено място в творчеството на Елена Постоева заема Природата. Тя се разглежда и открива в единството на чувствения и емоционален свят на човека. Всичко се преплита - любов, възхищение от прекрасното, кратковременното усещане за ефимерността на щастието, което изчезва “в светлата далнина”. Всичко се възприема в единство, съчетаване, хармония и  сливане на цветовете на Живота.

Връзката «Природа - Човек - Душа» много добре е предадена в стихотворението «Лятото сякаш още не е свършило…». На пръв поглед две много простички четиристишия… Но в тях е изразено и предадено всичко, което авторът е искал да ни каже, защото всяка дума е на мястото си, всяко словосъчетание попада  в целта, усещате, че вие, заедно с автора преживявате тези чувства.

Такъв е творческият подход и в стихотворенията «Март-марток», «В зори», «Земни пчели». Много от стихотворенията в сборника имат характер на дълбок размисъл върху философско-етически теми, но не откъснати от действителността, а отразяващи я.

При това, ние откриваме в Елена качествата не само на поет, но и на проповедник, което е особено важно за литератора, работещ в областта на психологическата поезия, ако такова определение е уместно при разглеждане творчеството на Постоева. Ще спомена стихотворенията «Всичко, което ни дава Господ», «Светлината на любовта», «Не, не искам да мисля за лошото» и някои други.

В тези стихотворения има от всичко по малко: съотношението между Доброто и Злото, нравствения избор на човека, способността и необходимостта да извършваме добри дела, да обичаме и съчувстваме.

Съвършено естествено е, че в много от своите произведения Елена Постоева се обръща към Бог, навлизайки в духовно-нравствената сфера. Прави го леко, почти незабележимо и хармонично, но достатъчно последователно.

Авторката отделя особено място на идеята за търсене смисъла на живота, търсенето на самия себе си и го прави по такъв начин, че читателят открива нови граници на това извечно творческо изследване, многократно изразявано в изкуството, описвано в литературата.

В своя собствен поетически свят Елена Постоева предлага на читателя да сподели с нея възприятията и за този свят, да обменят мисли, мнения, отношения, чувства. Големият, външен свят, се намесва в света на отделния човек, и човекът-поет предава на другите хора видението за този прекрасен и голям свят.

Той включва в себе си всичко - музика, любов, слънчева светлина, времената на годината. И ние разбираме от поетическите строфи на Елена, че всичко в този свят има и пряк, и скрит смисъл, дълбоки взаимовръзки, зависимост на човек от човека.

Ние наблюдаваме преплитането на рисунъка от вътрешния свят на поета, докосващ се чрез Вярата и Любовта до висшите понятия, Вселенския разум, с Твореца, към който авторката се обръща с молитва. Всичко това заедно предизвиква най-светли мисли, които едновременно и умиротворяват и ни заставят да се замислим за печалната преходност на битието.

Осмислянето на темата за Вътрешния свят в стихотворенията на Постоева предизвикват у читателя позитивно отношение, леко и светло възприемане на това, което авторката ни казва.

В книгата има стихотворение с философското название “Всичко за доброто”. Може да се каже, че в него е вложена основната идея, характерна за цялото творчество на Елена Постоева. Това образно казано е ключ към нейната поетика.

Каквото сме загубили в живота,

повярвай ми, към по-добро ни води…

И още:

На Бог вратите са отворени,

почукай само и влезни…

Такова е своеобразното напътствие към читателя, доброто пожелание, което авторът предава чрез творчеството си. То е проникнато от дълбока и чистя вяра във всичко хубаво, което намира човекът в своя много труден път през съвременния свят. Това е едновременно и напътствие, и размишление. Но Елена напомня и също, че самият човек е длъжен да бъде чист, честен и добър, или поне да се стреми към това.

Бих искал да добавя, че прочетох бързо книгата на Елена Постоева и почувствах необходимост отново да я препрочета. Защо? Навярно, защото стихотворенията на Елена привличат със своята искреност и душевна топлота.

Искреността - това е главната характерна черта за творчеството на Постоева. Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че книгата на Елена ще бъде много интересна на читателите от различни възрасти и с различни предпочитания в съвременната поезия.

Р.S. До излизането на книгата “Върволица от внезапни озарения”, произведения на Елена Постоева са печатани в известни руски издания: “Московски Парнас”, “Сиянието на Лирата”. През 2016 година Елена бе приета за член на Съюза на писателите в Русия и на Академията на руската литература. Наградена е с грамота “Заслужил поет на Подмосковието”.

(със съкращения)


«Върволица от внезапни озарения», М., БФРГТЗ «СЛОВО», 2015