Стихосбирката съдържа три цикъла: „От аромат на рози съм пияна”, „Лудото ми есенно цъфтене” и „На думите седефените ладии”.
Стиховете й доказват, че на български език, с родни думи, практически може да се изрази по съвършен начин всякакво душевно състояние, да се предаде и най-финото и сложно човешко вълнение, всичко. Това зависи единствено и само от величината на таланта. Творческото Аз при Иванка Павлова се изразява и разкрива чрез най-вътрешните и най-съкровените си пластове.

Ваня Бояджиева

——————————

ТОГАВА

Ще бъда като ядка крехка
на дрехите без меката защита.
И ще пристъпя със притворени очи,
за да заключа вечността на този миг.
Ще сложа длани на гърдите ти.
Ще заструи от двете ми ръце
такава изворова нежност,
събирана по капка дълго
през късните еднакви вечери,
през будните беззвездни нощи.
Ще ти разказват тихо пръстите
и ласкаво ще направляват
на думите седефените ладии
край рифовете на страданието,
за да не звънне ненадейно счупване
на нещо крехко вътре в мен.

Иванка Павлова. Боса ходя по жарава. Любовна лирика. Благоевград. Лингея, 2016