ВОЙНИК СЪМ БИЛ И КРОТЪК МИРОТВОРЕЦ
превод: Борис Борисов
***
Безразсъдно не скачам във пропаст,
но за риска - да бъда простен!
Щом не вдигна глава от окопа,
как ще тръгнат и други след мен.
За атаката нужен е опит.
А за риска недей ме вини.
Знай, че скочиш ли пръв от окопа,
и смъртта ще се дръпне встрани.
———————————-
***
Надеждата последна още тлее,
за миналото не изпитвам жал.
Знам, мойте дрехи ще ме надживеят,
че възрастта ми страшно натежа.
Животът беше кратък - два-три мига,
не минах земния си път докрай.
За тялото ми тия дрехи стигат,
а за душата - книжки съм избрал.
Войник съм бил и кротък миротворец,
дотлява въглен в слабата ми гръд…
Свещица пред Никола Чудотворец
запалвам - че ме чака дълъг път.
———————————-
***
Не вятър
и сняг безпосочен,
не врана, ни злобно зверче,
а гълъб
с маслинено клонче
е моето мъдро сърце.
По-други са хората днеска,
забравили
гняв и раздор.
Сърцето ми -
птица библейска,
си свива сред храма
гнездо.
———————————-
***
Огньове есенни горят,
светлее тънък розов дим.
Понесени в небесен път,
над къщите летим.
Въздушната река тече
сред звезден стъклопис.
Към облаците ни влече -
там розов ангел спи.
Но виж - домашен дим дими,
в прозорците - мъгла…
На зимната земя сами
ще мръзнем.
Без крила.
———————————-
***
Преживяхме нелепи реформи -
като в някаква нова война,
непознати беди и погроми
изтърпяха народ и страна.
Паметта ни да имаше воля
за предишен и бъдещ живот,
ще откликнат с невиждана болка
и Съюз, и съветски народ.
———————————-
***
Престъпих офицерската си клетва…
Назад-встрани - като затворен в клетка
не мръднах. Върху мен тежи вина
за нашата разграбена страна.
Престъпих офицерската си клетва…
На чуждо знаме, вчера триж проклето,
без ропот служа, глух и онемял.
На чуждо знаме служи генерал
и редник. Върху нас тежи вина -
загубихме студената война.
Престъпих офицерската си клетва…
Попаднал в плен, не стрелях с пистолета.
Ни генерал, ни редник, аз и ти -
един с живота си не заплати.
А в плен се мъчи нашата страна.
Не победих в студената война.
Престъпих офицерската си клетва…
***
Не из тех я, кто падают в пропасть
безрассудно - за риск мой прости!
Кто-то должен шагнуть из окопа
первым, чтоб за собой повести.
А в атаку идти - нужен опыт.
Риск и смелость не станут виной.
И того, кто шагнет из окопа
первым, - смерть обойдет стороной.
———————————-
***
Еще кадит последняя надежда
И прошлое не надо ворошить.
Но возраст мой такой, когда одежда
Меня спокойно может пережить.
Не завершил свое земное дело -
Свою судьбу не до конца постиг.
Одежды хватит на больное тело,
А для души куплю немного книг.
И воином бывал, и миротворцем…
Сгорело сердце угольком в груди.
А свечку пред Николой Чудотворцем
Поставлю за грядущие пути.
———————————-
***
Не ливень, не северный ветер,
Не ворон, не злое зверье,
А голубь с оливковой ветвью -
Прозревшее сердце мое.
Являются светлые лица,
Забыты и злость, и раздор.
И сердце - библейская птица -
Вьет в праздничном храме гнездо.
———————————-
***
Горят осенние костры
Под розовой зарёй.
Мы, как воздушные шары,
Летаем над землёй.
Струится ветер по щекам.
В октябрь стога плывут.
Душа стремится к облакам,
Где ангелы живут.
А небо - в пепле и в золе…
Под крышею - кровать:
Нам на простуженной земле
Бескрыло зимовать.
———————————-
***
Через чуждые людям реформы
Мы прошли, словно через войну,
По утратам завысили нормы:
Потеряли народ и страну.
Если вырвется память на волю,
Чтоб летать и назад, и вперёд,
Отзовутся фантомною болью
И Союз, и советский народ.
———————————-
***
Я - офицер, нарушивший присягу…
Назад ни шагу и вперёд ни шагу
Не сделал. Разворована страна.
А за развал на мне лежит вина.
Я - офицер, нарушивший присягу…
Безропотно служу чужому флагу,
Тому, который раньше презирал.
Чужому флагу служит генерал
И рядовой. На всех лежит вина.
Проиграна холодная война.
Я - офицер, нарушивший присягу…
Я в плен попал, не проявил отвагу.
В плену и генерал, и рядовой.
Никто не поплатился головой,
Но мучается наш народ в плену.
Я проиграл холодную войну.
Я - офицер, нарушивший присягу…
