Димитър Хаджитодоров

Преди да задухат ледени ветрове, пъдпъдъците се събираха на висок хълм. Мястото бе удобно и там те обсъждаха прелитането през морето, към другия край на земята. Водачите на ятата бяха загрижени, защото сред птиците имаше много, които за първи път потегляха надалеч.
Когато маршрутът бе уточнен, един от пъдпъдъците обяви:
- Ще ни придружава група скорци, които искат да помагат при охраната.
Известието бе малко неочаквано, но всички приеха дружелюбно бъдещите спътници.
Пъдпъдъците излетяха привечер, когато грабливите птици бяха в гнездата си, а ловците седяха край огнищата. Втурнаха се по склона на хълма и се издигнаха във въздуха. Теченията подеха ятата и ги понесоха на юг. Около тях се стрелкаха скорците, изчистили острите си клюнове.
Летяха цяла нощ, с малки почивки, а на сутринта забелязаха горичка и езеро с остров. Спуснаха се над дърветата без особена бъркотия. Скорците се пръснаха в разни посоки да потърсят нещо за храна и да огледат района. Двама забелязаха щръкналите уши на заек, улисан да рови в тревата.
- Добро ли е това място? - запитаха разузнавачите. - Няма ли нещо обезпокоително?
- Нощем тук се разхожда лисица! - съобщи заекът. - Не ходете на острова, защото има коварни водни плъхове.
Отдъхваха до пладне, после отново полетяха. Вечерта ги застигна край гъсто обрасъл склон. Водачите решиха да останат тук до сутринта.
Мракът настъпи с облаци и вятър. Укрити, птиците чакаха изгрева. Някои дремеха, други се вслушваха с безпокойство в пронизващия полъх.
Скорците разпределиха смените и започнаха дежурство. Вятърът заглъхваше и ятата мълчаха, уморени от пътя. Стражниците прелитаха между дърветата. Изведнъж един забеляза тъмна сянка, прокрадваща се сред клоните.
- Рис! Дива котка! - извика скорецът и гората оживя. Пъдпъдъците запляскаха с криле и се издигнаха над дърветата. Скорците обградиха опасното място, на което се спотайваше нощният ловец. Птиците не виждаха добре в тъмното, но силуетът на звяра се открояваше пред погледа им.
- Изчезвай, откъдето си дошъл! - разпореди се предводителят на охраната. - Тук няма плячка за теб!
Нападателят мълчеше, вкопчил се в клоните, но всички виждаха малките огънчета на хищните му очи.
- Предупредихме го! - каза предводителят. - Хайде сега да атакуваме!
Първата група се спусна в мрака и три-четири клюна се забиха във влакнестия гръб. Отговори им сърдито фучене и злите пламъчета отново проблеснаха. Втората група се стрелна и голямата котка ги посрещна с лапа. Пъргавите бойци нанесоха бързо удара и се отдръпнаха. Третата група не закъсня и, въпреки фученето, също клъвна неканения гост. Вбесен, рисът размаха по-силно лапа, но загуби равновесие и се строполи от клона.
- Котка по гръб не пада! - заяви водачът и скорците се отправиха подир своите спътници. Настигнаха ги далеч от негостоприемната гора, решени да летят дълго, но да се запазят от врагове.
Нощните течения ги отведоха в планинска местност. Стръмнините бяха обрасли с дървета, но пъдпъдъците не смееха да се приближат към тях, за да не попаднат в някоя засада. Избраха открито възвишение, с повече видимост, и се спуснаха за почивка. Уморени, пътешествениците заспаха, без да се хранят.
Скорците огледаха възможните посоки за нападение и заеха постовете. Внезапно един от тях забеляза малка точица, която кръжеше бавно над спящите пътници. Миг по-късно тя полетя надолу и охраната се стрелна насреща й, без да чака команда.
- Ястреб! - извика някой. Бойците дружно се нахвърлиха срещу грабливата птица. Хищникът запляска с криле, оглушен от призивите на бранителите. Дочу се предупредително грачене. Острите нокти опитаха да сграбчат нападателите. Но птичките пъргаво се изплъзваха и го атакуваха в гръб, където ястребът не ги виждаше. Един боец оскуба две-три перца от тила на разбойника. Останалите го поздравиха с весели подсвирквания.
- Какво гледаме?! - викнаха пъдпъдъците. - Няма ли мъже между нас?! Хайде да помогнем и ние!
Десетина-петнадесет птички, настръхнали сърдито, се втурнаха към битката. Ястребът усети, че враговете му се увеличават и със злобно тракане на клюна си проправи път между противниците. Окуражени, те настойчиво го преследваха.
Докато траеше сражението, високо над тях, се носеше друга черна точка. Беше сокол, който наблюдаваше схватката. Той видя, че ястребът побягна и тихомълком се оттегли.
Следващият ден ятото прелетя над село, в което живееха ловци. Забелязаха отдалеч дружина мъже и рунтави кучета, поели през полето. Водачите се разпоредиха за общата безопасност. Птиците се пръснаха в разни посоки и се спуснаха зад гърба на ловджиите. Откъм опасната група дочуха лай и викове. След това изтрещяха изстрели. Птиците, които още летяха, видяха глутница кучета, подгонила яростно заек. Той ги водеше в разни посоки. Намери храсталак и се вмъкна в него. Кучетата се опитаха да го последват, но заекът пъргаво пропълзя към отсрещния край и побягна по-нататък.
Пъдпъдъците се отдалечиха от страшното място, докато намерят надеждно укритие. Те се приютиха с последни сили в неголяма горичка и заспаха без сили. Уморените скорци останаха на пост, въпреки че околността не изглеждаше опасна.
На сутринта вятърът се усили и водачите се съветваха дали да изчакат или да прелетят до някой недалечен подслон. Продължиха по-нататък, нахранили се с каквото намерят. Въздушните течения ставаха по-силни и по-студени. Неочаквано облаците се раздвижиха и очите им видяха безкрайната морска шир. Гледката бе толкова вълнуваща, че младите онемяха. По-възрастните цвъркаха сдържано. Напред, в безкрая, бяха южните земи. Водачите се оглеждаха, за да издирят най-тясното място между бреговете.
Почиваха продължително преди последния полет, охранявани от неуморните си защитници. Няколко пъти се появяваха ястреби или орли, но птиците ги прогонваха задружно. Внимаваха още за сови и за бухали и разузнавачите проверяваха подозрителните дървета.
Сигналът за старт бе подаден, когато възстановиха сили. Полетяха към хоризонта, без да се взират надолу. Видимостта бе неясна и се губеше в просторната синева. Теченията ги носеха на юг, но пътешествениците чувстваха, че отмаляват.
- Още малко, още малко! - ободряваха ги водачите. - Не сме далеч!
Птичките се вглеждаха напрегнато, но не забелязваха нищо. Те неусетно се снижаваха над вълните. Там нямаше нищо окуражаващо. Под тях се простираха необятни пространства вода, с пенести гребени.
- Кораб! - извика един от скорците.
- Всички на палубата! - изкомандваха водачите и птиците шумно се спуснаха върху рибарската шхуна.
- Прясно месо! - усмихна се един от моряците и се огледа за пушката си.
- Да не сте посмели! - закани се с пръст капитанът. - Няма по-лоша постъпка от тази да стреляш по птица, потърсила помощ на кораба ти! Намерете малко зърна и чакайте, докато не си тръгнат! Пътуваме в една посока…
Птиците отдъхваха уморени, прислушани в бумтенето на мотора.
Един скорец излетя над мачтата и извика:
- Земя! Виждам сушата срещу нас!
С радостно цвърчене и пърхане пъдпъдъците поеха към появилия се бряг.
- Ще долетим за няколко минути! - ободряваха се те.
- Пристигнахме! - обявиха високо водачите, доволни, че не загубиха нито един пътешественик.
Когато се спуснаха на брега, скорците бяха огледали околността и съобщиха, че няма поводи за безпокойства.
- Ще ни придружите ли и на обратния път през пролетта? - запитаха водачите.
- На драго сърце, стига да не пречим… - казаха скромно охранителите.
- Считаме, че е уговорено! Ще ви чакаме тук след половин година! - и те поеха към вътрешността, за да потърсят места за настаняване.