КОГАТО…
КОГАТО…
Когато в пурпурна позлата
е цели запад осветен;
когато сбогом със земята
си взема уморени ден;
когато зад гори изплува
луна в възточни небосклон
и тих вечерник замилува
градински рози крадешком,
когато горестно оплаква
Балканът своята съдба,
а някой някоя очаква…
Тогава лягам си и… спя.
БЛЯН
(Имитация)
С усмивчица кротка и нежна
ти гониш оскъдни ми ден.
А нощем с въздишка мятежна
съня ми прогонваш от мен.
Аз вечно те нося със себе,
мой блян и всевечен другар!
Ах… как аз бленувам за тебе,
далечен за мен хонорар!
——————————
сп. „Смях”, г. 2, бр. 57, 1 юли 1912 г. Подписани: Онегин.
ОТВОРЕНО ПИСМО
Дан Колову
Дали те Сириус лансира,
или - обратно? - туй не знам, -
но ето - месеци безспира
шуми, гърми навред: - Дан! Дан!
На твое име се прекръсти
кръчмарница и ресторант!
И ходят бабите на пръсти,
щом чуят разговор за Дан.
А Балъкчиев и Бераха,
да проявят към теб икрам,
шекерите си назоваха
от „Кръц-кръц” на „Бонбони Дан”!
Дори съседката студентка,
по теб увлечена във блян,
въвела - пустата му женка! -
на мода веч кюлоти Дан!
Не се стърпях - перото сграбчих
да пиша туй в „Зора”, но там
видях, че даже и Д. Крапчев
подписал се е Крапчев Дан.
И с право аз се озадачих…
Но снощи мисли размених
с евангелиста Подвързачев
и в заключение реших:
- Открай такава е съдбата!
Човек издигне ли се тук,
зле би изпатил от тълпата,
щом няма твоя здрав юмрук!
——————————
в. „Щурец”, г. 3, бр. 135, 12.07.1935 г. Подписано: Ужким-Пушкин
КРЕПИ СЕ, БУЦО!…
Идваха соколи, соколки,
юнаци и юнакини -
сърце на стари годинки
изпита нявгашни болки
по цури върло лепи все!…
- Крепи се, Буцо! Крепи се!…
Пълнихме, празнихме чашки -
с брачата пихме юнашки:
в три дни се плътно сближихме,
а на четвърти - простихме -
славянско племе - цепи се!…
- Крепи се, Буцо! Крепи се!…
Празникът всичко изпразни!
Настъпи суша корава! -
и ето - с мене - омразний! -
кредитор днес се сближава:
полица с марки лепи се!…
- Крепи се, Буцо! Крепи се!…
Настъпи напаст велика -
нали съм пусто сираче!
Нямам си чио владика
на служба да ме назначи,
дето с две ръце гепи се…
- Крепи се, Буцо! Крепи се!…
——————————
в. „Щурец”, г. 3, бр. 137, 26.07.1935 г. Подписано: Ужким-Пушкин
КУРОРТ
Дни минават в изпитание
и в стагнация гореща
без любов и без признание,
само с тайно воздихание
по мадамата отсреща.
………………………….
Но мадамата остреща
нищичко се не досеща.
А злокобно в календарите
месец месеца сменява;
по витрините, пазарите,
в улиците, в булевардите
и в политиката даже
всичко миже, ближе, маже,
всичко се мени и шава
и с измяна се предава.
Непроменни като мания
в тая среднокурортна скука
останаха да блещукат
само моите рикания
и потайни воздишания
по мадамата отсреща.
………………………….
Че мадамата остреща
нищичко се не досеща.
——————————
в. „Щурец”, г. 3, бр. 138, 2.08.1935 г. Подписано: Feliх
