Бленика

В СТАЯТА

Във стаята сме двама -
портрета ти и аз.
Лей профилът изрязан
над мене странна власт…

И сякаш сме живели
в далечни векове
и споменът им тъмен
отново ни зове.

Ти бил си вожд победен,
девойка плаха - аз
и, пленница след боя,
съм била в твоя власт.

Във своя боен шатър
си идвал и при мен
ти дирил си отмора
за утрешния ден.

И моето смирение,
и твойта стара власт -
събудени отново -
усещам днес у нас.

1920

ГИГАНТИ

Видях ги двама, пред вратата
на тоя дом богат:
тя - дребна слабичка госпожа,
хамалин той - гигант.

Ругаеше жената разярено,
със думи тежки, зли,
че даже мен започна да боли,
но слушаше я той покорно и смирено.

Без думи сложи тежкия товар,
потта с ръкава си изтри
и само във очите блеснаха искри -
отломъци от вътрешен пожар.

А имаше той сили в своята десница
на прах да стори малката женица…
Но друг гигант стоеше между тях,
и ето -
непобедима беше му властта:
една нищожна мъничка монета.

1934

ЗАВРЪЩАНЕ

Уличката е позната -
сън ли е, не знам…
Ето църквата, чешмата -
кой ми маха там?

Ти ли чакаш, моя младост?
Как ли ме позна?
Беше пролет - днеска пада
есенна слана.

Янтра пак лежи заспала,
в нейните води
гледай - чудно огледало:
къщи и звезди.

Там ли някога потъна
един звезден свят?
Миналото кой погълна?
Що е то „назад”?

Призраци, о, спете, спете
в тихите води!
Мои стъпки, не будете
мъртвите звезди!

Виж, в гората с първи стъпки
броди есента,
ехото на мойте стъпки
пада в пропастта…

1939