РОДИНА

Георги Тончев

РОДИНА

Детенцето
с надути бузки,
крайпътното дърво,
и кацналото птиче;
момичето
и кожените джинси,

и мътната вода,
и тя
ги отразява,
но всичко
в тази локва
е обърнато.


ПЛОВДИВ

За скитника е дом -
от гарата
до моста на Марица.
Градът е вълнолом
и трябва многолико
да обичаш
на мраморната улица
театъра -
лица и цветове
като насрещен вятър.

Фонтанът пръска
в чашата
кафе
и те спохождат
Димчовите скърби.

А привечер ще седнеш
в тъмното купе,
до следващия път
да го загърбиш.


ПО ГЛАВНАТА

Странник някакъв
идеше бос,
и излъчваше мъдрост,
от Господа дар.
мигновено разбрахме,
че не проси -
бе величествен
като цар.


АНТИЧЕН ТЕАТЪР

Прозорецът в скалата горе
е светлина
в играта на актьорите,
блестящо свързала
и дом,
и публика, и сцена.
Избухваха на интервали
красиви истини и реплики цинични.
Жени тресяха се от смях
със цялото си тяло
и виеше се дим
на ивици, като от прах,
в небето потъмняло.
Тъй близо до декора вечен
по мраморните стъпала
видях
да слиза жрец,
препълнен с думи
неизречени…


ВЪЗНИКВАНЕ

Светът,
дошъл от универсума,
на който съответни
сме и ние,
е живо същество,
със пориви и чувства.
И затова
пораждаме изкуството,
разтворило във образи
началото на нови
неизвестни светове.
Абстрактен е самотникът,
откъснал се от нас
без дух и огън,
мрак и светлина,
и смисъл.
Така и паякът,
оплетен
в мъртвите си мрежи,
намира сам
смъртта си в тях.