Кирил Пейчинович, български монах, проповедник, книжовник, възрожденски дeeц от Македония, е роден около 1770 г. в с. Теарце, Тетовско. Ученик на Йоаким Кърчовски. Учи в манастирското училище в Лешок и в манастира „Св. Йоан” край Дебър. Замонашва се в Хилендарския манастир в Света гора. Става йеромонах в манастира „Света Богородица Пречиста” край Кичево. Игумен на Марковския манастир „Св. Димитър” край Скопие (1801-1817). Възобновява Лешочкия манастир „Св. Атанасий” край Тетово, близо до Теарце, и става негов игумен (1818-1830). В манастира създава килийно училище и го превръща в просветно средище за цяла Западна Македония. Помага за възстановяването на печатницата на Теодосий Синаитски в Солун. Създава наставления, проповеди и беседи, активно превежда. Съчинения: „Книга сия зовомая Огледало” (1816, Будапеща), „Книга глаголемая утешение грешным приведена на простий язык от Кирила иеромонаха…” (1840), „Житие и служба на цар Лазар” (неиздадена приживе). Умира на 12 март 1865 г. в Лешочкия манастир, където е погребан.

Публикации:

За Кирил Пейчинович:

ПЪРВИЯТ СТИХОТВОРЕЦ/ автор: Стефан Каракостов/ брой 89 ноември 2016