Тодор Дашков

Тодор Христов Дашков (Т. Хр. Дашков), български писател, педагог, литературен критик, е роден на 22.10. (03.11.)1890 г. в гр. Русе в семейството на известния русенски фотограф Христо Дашков и Петрана Иванова Събева. Завършва Гирдапското училище (днешното ОУ „Иван Вазов”), Русенската мъжка гимназия „Княз Борис” (днешното СОУ „Христо Ботев”) и филология и литература в Софийския университет. Участва като войник в Междусъюзническата война. Завършва Школата за запасни офицери по време на Първата световна война, разпределен е във Втори искърски полк, където е взводен командир, дружинен адютант, офицер-разузнавач. Преди дипломирането си учителства за кратко в разградските села Юпер и Осенец. Известно време е стажант-учител в русенската мъжка гимназия, като от 1 октомври 1920 година, след полагане на държавните изпити в СУ, продължава като редовен учител - до 1936 г. После в продължение на почти 7 години е директор на русенската мъжка гимназия „Княз Борис”. Бил е учител и в Бяла (1-30 септември 1920 г.) и в русенското Немско училище; след възвръщането на Южна Добруджа към България е командирован в Педагогическото училище в Силистра; член на Дружеството на просветните служители в Русе, а от 1925 до 1928 г. и негов председател; училищен инспектор в Русе през 1943-1944 г. Пише разкази, стихове в проза (есета), приказки, театрална и художествена критика, спомени и пр. Дебютира със стихотворения в проза в бургаското списание „Гражданка” (1911). Сътрудничи на списания и вестници от цялата страна: в русенските издания „Вяра и живот”, „Млад турист”, „Наша струя”, „Нашата борба”, „Нашето семейство”, „Последни русенски новини”, „Ратник”, „Русенска зора”, „Русенска поща”, „Северянин”, „Ученическа мисъл” („Изгрев”), „Юноша”, „Родна мисъл” и др.; „Гребец” (Стара Загора), „Заря” (София), „Родна реч” (София), „Светлоструй” (Щръклево), „Ученическа мисъл”, „Мисъл” (София), „Всеобщ преглед” (София), „Демократичен преглед” (София), „Стара планина” (София), „Философски преглед” (София), „Чернозем” (Кюстендил), списание „Отечество”, вестник „Военни известия”, на чешкото списание „Злати клас”, където през 1940 г. е поместен разказът му „Чучулигата”. Негови разкази са включени в сборници (антологии) - „Северни цветя” (Русе, 1920) и „Светлоструй” (Русе, 1936). Книги: „По бранните поля с 9-ти конен полк” (военна история, 1927), „Маркови кули. Драматическа легенда в 4 картини” (Русе, 1933, реализирана на театралната сцена в Русе), „Русалина. Драма в 3 действия” (София, 1934), „Синият вир” (разкази, Русе, 1935). Редактор на книгите „Театралното дело в Русе. Исторически бележки и спомени. 1871-1901-1926″ (Русе, 1926) и „Юбилейна книга на Русенската народна гимназия „Княз Борис”. По случай 50-годишнината на I абитуриентски випуск” (Русе, 1935), редактор и съредактор на списание „Здравец” (1921-1923), юбилейният единичен вестник „Възпоменателен лист Баба Тонка” (1936), на библиотечната поредица „Родна реч”. Кореспондира си с Александър Балабанов, Н. В. Ракитин, Антон Страшимиров, Димитър Добрев, Боян Пенев, Георги Бакалов, Добри Немиров, Ангел Каралийчев, Николай Фурнаджиев, Соня Димитрова-Змеицата. Участва активно в редица културни и просветни организации и институции - в Дома на изкуствата и печата, Съюза на писателите в провинцията, Дружеството на просветните служители, Съюза на запасните офицери, Народния университет, читалище „П. Р. Славейков” (дн. „Христо Ботев”) - Русе и др. Член е на театрални и юбилейни комитети, ръководи ученическо литературно дружество в Мъжката гимназия; член на Съюза на писателите от провинцията в България. В първите години след 09.09.1944 г. работи като касиер при фабрика „Бор” и в предприятието за анодни батерии, и като администратор в консервния завод „Дунавия”. От 1948 до 1951 г. е учител по български език в Тутраканската смесена гимназия. След това се прибира в родния си град като пенсионер. Псевдоними: Крайчевски, Тоде, Чичо Пейчо и др. Умира на 10.06.1965 г. в Русе, където е погребан. Оставя множество неиздадени и досега произведения, сред които „Кипеж” - роман в три части (първа част - „Гранатова гривна”; втора част - „Градът и селото”, трета част - „Септември двадесет и трета” - недовършена); „Иван Вазов. Сатирик - комик - хуморист. Принос към изучаване на Вазовото творчество” - изследване; „Над Родината светлее” - пиеса в 5 картини; „Богомили” - драма в 10 картини (две картини остават недописани); ръкописи на пет сборника с разкази: „В низината”, „Между два свята”, „Отломки”, „През бурни години”, „Из нашия край” и др.


Публикации:


Проза:

ЧУЧУЛИГАТА/ брой 88 октомври 2016

ПОБЕДИТЕЛИ/ брой 88 октомври 2016

ГОРСКИЯ ДУХ/ брой 89 ноември 2016

В КРАЙНИНАТА/ брой 89 ноември 2016

НОЩ/ брой 91 януари 2017

КРАЙ ЧЕРНА/ брой 91 януари 2017


Драма:

МАРКОВИ КУЛИ/ брой 103 февруари 2018


Публицистика:

МЕЦЕНАТСТВО НА ДУМИ/ брой 100 ноември 2017

ПИСАТЕЛИ И КРИТИЦИ/ брой 103 февруари 2018


Критика:

ТВОРЧЕСКА КРИТИКА/ брой 95 май 2017

САМОКРИТИКА/ брой 97 юли 2017

ПАКОСТНА КРИТИКА/ брой 98 септември 2017