ИЗ ЦИКЪЛА „СКИЦИ С МОЛИВ”
ПЕЙЗАЖ ОТ СЕЛО ВЛАДАЯ
Как чудно е, как хубаво на село,
кога навред дърветата цъфтят.
Как мило е тогава сам да бродиш
по пустия, извити селски път.
От тук, от тамо птичка се обажда.
Отнейде някой пее невидим.
Над стрехите притулени в гората
извива се нагоре млечен дим.
КЪМ ЮГ
В небето бледо цяло ято птици
отиват вече къмто топли юг.
Отиват те на цели върволици.
А тъй е тъжно тук.
И аз зареян нейде сред полето
заглеждам се в летящия орляк
нататък, дето аленей небето.
Заслушан във тъжовния им грак…
——————————
сп. „Илюстрация светлина”, г. 25, кн. 8, 1917 г.
