ПРИЗРАКЪТ НА КАДАФИ БРОДИ ИЗ ВАШИНГТОН

Израел Шамир

превод: Литературен свят

Сега Хилари Клинтън се бори с Доналд Тръмп за поста президент на САЩ.

Тя го обвинява в расизъм и в посегателства на жени. Но сексуалните заигравания и реалните убийства са съвсем различни неща. И в този спор все по-често се появява между двамата претенденти призракът на злодейски убитият либийски лидер Муамар Кадафи. А неговата кръв е включително и по ръцете на Хилъри.

Всички видяха в ТВ-новостите как тя ликуваше и радостно възкликна: «Дойдохме, видяхме и той умря», като че подражавайки на латинското «вени, види, вици» на древните цезари. Не тя тогава беше президент, а Барак Обама, лауреат на наградата за мир. Но към злодейството слабоволевият президент беше подтикван именно от нея, която по онова време бе държавен секретар, отговарящ за външната политика на САЩ.

И ето, че минаха пет години, откакто злодейски бе убит един от най-колоритните политици на Арабския Изток.

Страната, която той ръководи дълги години, стана в неговите години една от най-преуспяващите в Северна Африка.

Много икономически мигранти от Черна Африка си намираха работа в Либия, вместо да рискуват живота си, плувайки с малки корабчета за Европа. Либия спираше миграцията - не със силата на оръжието, а с предложение за работа.

Кадафи се стремеше към голям проект - той измисли как да полива сушавата Либия с подземни води. Той се опитваше да съедини арабските страни, планираше да пусне златен африкански динар, за да създаде единна икономическа зона.

Да, политическите възгледи на Кадафи понякога бяха нееднозначни.

Хазната му винаги беше отворена за революционери, а понякога - и за авантюристи. Той помагаше на Ирландската Републиканска Армия в борбата й за свободата на Ирландия от Британия, поддържаше палестинското дело. Напълно независим по характер човек, той и за миг не стана «марионетка на Кремъл» по времето на СССР. В постсъветска Москва се опитваха да създадат отношения с него, но това беше сложно заради своеволния му характер. Той не можеше да се договори - а после да не изпълни договор.

След падането на СССР, Кадафи реши каквото и да става да се договори със Запада.

Той предаде на американски и европейски компании либийския нефт, приватизираше предприятия, помагаше на САЩ в борбата им с терористите от Ал Кайда, изплати огромна контрибуция на Англия - за взривения от либийски терористи британски лайнер. Макар че окончателно съдът така и не успя сто процента да установи отношението на Кадафи към тази трагедия.

Но нищо от това не помогна.

Западът не прощава самостоятелността и разчита само на послушни роби.

С пари на Катар бунтовници от Египет бяха въоръжени с американско оръжие и хвърлени в Триполи. Това бе продължение на Арабската пролет - поредицата от преврати в страните, в които имаше неугодни на Запада режими. В Либия започна бунт.

Кадафи би се справил с метежниците, но Западът вдигна обичайния си вой: «Той убива собствения си народ!», «Самолетите му бомбардират мирното население».

Това бе лъжа, както тогава в Триполи, така и днес в сирийския Алепо.

НАТО започна бомбардирането на Либия. Когато Кадафи реши да напусне столицата, бе късно.

Наблюдатели на НАТО проследиха маршрута му и го предадоха на бунтовниците. Той беше заловен и мъчително убит. Мина известно време и ръководителят на дипломатическата мисия в САЩ в либийския Бенгази убиха същите бунтовници.

Оттогава Либия се разпадна на воюващи окръзи, там няма нито мир, нито спокойствие. Арабската пролет завърши с кошмар, обещаната от държавния секретар Хилари Клинтън демокрация не дойде в страната - както тя не дойде и в Сирия, и в Ирак.

Но оттогава окървавеният призрак на Кадафи ходи във Вашингтон по коридорите на Белия Дом и Държавния департамент. Той чака Хилари Клинтън…


21.10.2016, Русская весна