ПОРИВ

Евгений Винокуров

превод: Драгомир Шопов

ПОРИВ

Да скъсам дрехата последна.
Без дъх да стигна до корал.
О, сила,
и на Бах потребна
да създаде един хорал…
Смел скок - разкъсал сухожилие.
И порив - боя да решиш!
Какво е туй живот? - Усилие
сам себе си да надвишиш.


***
Вървях унил със вид особен,
чорапът ми бе паднал сам…
„За този свят си непригоден” -
твърдеше моя род голям.

„Самотен скиташ ти. И все си
различен някак си, чудат!
И все нанякъде отнесен!…
Не си май както трябва, брат!”

Не знаех силата на риска!…
Душата ми във порив жив
заплака просто, без да иска,
с изгризания мой молив.


***
В плен на разни неща
все по камък вървях в този свят!…
През деня, през нощта
мъчих своя добър занаят.
Ще изчезна ли в прах?
Или жив ще ме помни света?…

Станах тих, побелях
в плен на разни неща…


ОРЕНБУРГСКИТЕ ЖЕНИ
В ДНИТЕ НА ВОЙНАТА

Беше всичко
прибрано.
Четиридесет в път
все вървяха отрано.
И валеше
дъждът.

А със гладни зеници,
с глас
от мъката слаб,
оренбургски женици
ни даряваха
с хляб.

И за нисшите звания
милост
имало пак!
И градчета с названия
Бугулма,
Акбулак!

Ние - слаби,
изпити
по ронливия скат…
…А далеч зад горите
комбинат „Силикат”.

И вървяхме сломени
все през локви,
през кал.
И жените смалени
леко кимаха с жал.

Глас пусни, запевачо,
над войнишкия строй.
И какво, че си влачил
своя
скъсан навой!

Дълъг път.
И през тия
изтощителни дни
бяхте с нас само вие,
оренбургски
жени!