Евгений Винокуров

Евгений Михайлович Винокуров (22.10.1925 - 23.01.1993) е съветски руски поет от еврейски произход. Баща му Михаил Николаевич Перегудов е военен. Майка му Евгения Матвеевна Винокурова е стара болшевичка. Винокуров взема нейното име. Участник във Великата Отечествена война, офицер-артилерист. Публикува от 1948 г. Завършва Литературния институт (1951). Член на ВКП(б) от 1952 г. Сборници с поезия: «Стихи о долге» (1951), «Признанья» (1958), «Военная лирика» (1956), «Лицо человеческое» (1960), «Слово» (1962), «Ритм» (1966), «Жест» (1969), «Метафоры» (1972), «Сережка с Малой Бронной» (1975), «Жребий» (1978), «Ипостась» (1984), «Равноденствие» (1989), поемата «На Запад» (1981) и др. Автор на сборниците със статии и бележки за поезията «Поэзия и мысль» (1966), «Остается в силе» (1979) и «Аргументы» (1984), книгите с преводи «Собратья» (1980), «Из поэзии Востока» (1980), «Многоголосье» (1981) и «У вечных рек» (1983). Лауреат на Държавна награда на СССР за 1987 г. Живял в Москва.


Публикации:


Поезия:

НЕИЗВЕСТНО/ превод: Марко Марков/ брой 88 октомври 2016

ПОРИВ/ превод: Драгомир Шопов/ брой 88 октомври 2016