ИЗ „МИГРАЦИОННИЯТ ПОТОП”

Андрей Савелиев

превод: Литературен свят

Из „Миграционният потоп. Залезът на Европа и бъдещето на Русия” (2016)

подбрани откъси от статии, интервюта, изказвания

*

Пряко следствие от взривното нарастване на броя на имигрантите е политиката на Запада по унищожаването на суверенните държави и организирането в тях на условия за хуманитарна катастрофа.

Или Западът ще отстъпи зад океана, или европейската цивилизация ще прекрати съществуването си. Управляемият хаос, който европейските политици в угода на задкулисни сили се стремят да организират зад границите на Европа, се прехвърли през нейната граница. Безспорно най-безумното дело на европейските «политически елити» беше съучастието в нахлуването в Либия през 2011 г. и организирането на последвалите «цветни революции», дестабилизирали цялата южна граница на Европа. Либия стана транзитна страна за мигрантите от цял континент.

Европейският електорат остава дълбоко дезориентиран и като цяло поддържа самоубийственния хуманизъм на своите правителства и евробюрокрацията. при това подобна подкрепа съседства с очевидно антиимиграционни демонстрации, които се случват след гръмки атентати в европейските столици и извеждат на улиците милиони маси от граждани.

Съгласни ли са европейците на вече почти неотвратимото предаване на Европа не на своите потомци, а на пришълци от далечни страни, за които европейската култура и история, европейската държавност и правен ред не са близки?

2015 г. определено стана «точка на невъзвратимост», в която се реши съдбата на европейските нации.

Европа изцяло би могла да включи в дълговременната си стратегия, че запазването на идентичността на историческите нации е невъзможно в условията на пълно смесване и обезсилване на и без това дезориентираните от либералните догмати маси «трудови мигранти», които в по-голямата си част предпочитат да живеят с помощи, а не да се трудят, да не се асимилират, а да създават анклави със свой начин на живот, различен от европейския.

Опитът да се реши проблемът за трудовите ресурси с масово внасяне на чужда работна ръка не се увенча с успех. Вместо работна ръка Европа получава отчаяно в стремежа си да оцеле варварство. Не само чуждокултурни анклави, но и етническа престъпност с нейната плътна връзка с глобалната наркотърговия и жестоки престъпления, включително случаите на напълно невъзобразимото сред европейците сексуално насилие над деца.

Сенчестата икономика и глобалните играчи, заинтересувани от разрушаването на всички културни «надстройки» над икономиката на новото робовладение, инвестират в миграционните процеси, в установяването на мигрантите в Европа и в политиците, които смятат, че принципите на хуманизма по отношение на мигрантите стоят по-високо от запазването на европейската идентичност и историческите европейски нации.

След деиндустриализацията следва архаизация на обществото. Заедно с примитивния труд възникват цели социални слоеве с примитивни възгледи за живота. Разрастването на тези слоеве обещава да изпрати на бунището на историята цялата европейската цивилизация. И то не в някакво отдалечено бъдеще, а в продължение на живота само на едно поколение.

Абсурдът на миграционната политика на Европа се заключава в това, че перспективите за оцеляване на европейската цивилизация влязоха в пряко противоречие с либералния хуманизъм, който не дели хората на категории, предпочитайки да вижда само най-примитивните външни признаци за причастност към човешкия род. Именно затова имиграционният проблем дълго време се опитваха да го решават чрез имиграционен контрол и адаптация на имигрантите. Този подход напълно се провали: имигрантите по принцип не желаят и не са способни да се адаптират и да се асимилират - да станат европейци, представители на европейските нации.

Техният нисък социален статус (а друг не им се полага, тъй като би ограничил правата на коренното население) води до кланов начин на оцеляване, а в клановете се запазва неевропейската социалност, много близка до криминала.

Международният тероризъм получи своя «международен» статус именно в смесените от много части миграционни потоци. Той стана инструмент в глобалната игра на задкулисни сили, където европейските нации се разглеждат като досадно препятствие пред олигархичното господство.

Световната свръхолигархия планира закриването на социалните държави, за образуването на които човечеството (преди всичко, Европа) е заплатило с десетки милиони животи. Социалната държава изглежда прекалено скъпа, а гражданите със собствено достойнство - твърде своеволни за олигархичните форми на управление и извличането на печалби.

Най-доброто средство да свикнат европейците с мисълта, че политическите институции не са им длъжни с нищо, е ликвидирането на социалната сфера. Чрез съседстващите с предишния ред образци на живота на имигрантите- нищета, престъпност, безкултурие, антисанитарност, липса на образование и на каквито и да е житейски перспективи. Постигнали в бунтовете от 60-те г. на XX век правото си «да бъдат или да не бъдат» (правото на избор на всякаква идентичност и правото на протягащ ръка за милостиня паразитизъм), европейската младеж възпроизведе в следващите поколения вялото равнодушие към държавността и цивилизацията - наред с готовността да бъдат принизени в своя социален статус до нивото на безполезен пришълец.

Толкова вяли се оказаха и политическите наемници на олигархията, заели ключови постове в европейските държави. Те нямат дълговременна стратегия и реагират на мащабните процеси на депопулация на коренните народи на Европа и заместване им с пришълци само с провъзгласяване на загриженост и изнамирането на нови форми на контрол на миграционните потоци, които се оказват несъстоятелни. Контролът не решава нито един въпрос - нито миграционен, нито който и да е друг.

Но именно контролът е за имиграционната политика на Европа единственото средство, противопостоящо на миграционното цунами. Средство жалко във всяко отношение. Най-често контролът обезпечава не намаляването на имиграцията, а само замяната на нелегалните имигранти с легални.

В този смисъл безпомощността на Европа през 2010-те години само смени маската си в сравнение с 1990-те, когато ожесточението на миграционното законодателство само увеличи нелегалната част на миграционните потоци, но не и тяхната интензивност.

При численост на ЕС приблизително 500 млн., Европейският Съюз има брой на неевропейското население в новите диаспори около 25 млн. души - 5 %. Руската Федерация, при численост по-малко от 150 млн., приюти на своя територия 15-20 млн. неевропейски мигранти. Следователно миграционната натовареност на РФ е три пъти по-голяма, отколкото в ЕС. Но у нас властите са напълно равнодушни към процесите, които разтърсват Европа.

Демографите смятат, че за Европа са малко милион млади пришълци на година които биха компенсирали трудовите ресурси на стремително старееещото население. Те смятат, че е необходимо да се привличат (по различни оценки) 1,4-1,9 млн. млади преселници на година. И това означава, че привържениците на миграционната смяна на населението на Европа имат влиятелни спонсори, за които е изгодно миграционните потоци да пометат твърде взискателните към социалните условия и културни стандарти на живот европейци и да ги заменят с азиатци и африканци.

*

При безработица от 30 % сред младежта, Германия предпочита да дава работа на онези, които не се вписват в германската нация и даже не знаят немски език - младите африканци и азиатци. Децата на чуждокултурните имигранти автоматично придобиват гражданство, всички политически права и социални гаранции, без да са възпитани от родителите си в лоялност към страната на пребиваване.

Забележителната «толерантност» се наблюдава дори при немските католици. Те са решили да прекратят кръщаването на бебета, за да не им натрапвали избор на вяра. Порасналият немец ще решава без участието на родителите си какъв да бъде - християнин или мюсюлманин. И даже дали да бъде немец или някакъв друг. Меркел осъди протестите срещу ислямизацията на Европа, фактически признавайки историческото поражение на немците, които в най-близките поколения ще оставят и своята вяра, и своята култура, и лоялността към държавата си, превръщаща се все повече във фикция.

Германски абсурд:

- В много училищни столови е забранено да се дават кренвирши със свинско, салам и пастет, забранили са даже да се носят такива закуски от къщи;

- В класовете са отменени уроците по религия, от стените са свалени разпятията. Коледните ваканции са наречени «толерантно» «зимна почивка»;

- В басейните са открити специални отделения за къпане с дрехи, в училищата е разрешено на мюсюлманите да не ходят на уроци по плуване (голите крака и банските ги обиждали);

- В много компании по време на Рамазан Байрам на сътрудниците се предлага да не ядат и да не пият, за да не смущават мюсюлманите.

- За повикването на полицията в градчетата на бежанците (сбиване, кражби) е забранено да се съобщава в пресата.

Против онези, които изказват недоволството си от тези обстоятелства, се възбуждат углавни дела. В интернет администраторите наказват с бан подобни материали, тъй като били «нетолерантни». За коментари в социалните мрежи против бежанците могат да те уволнят от работа. Книги с думата «негър» сега подлежат на изгаряне. Мигрантите се дразнят от звъна на камбани  -  забранява се биенето на камбани. Всички вакантни места - за бежанците. В университетита - без атестати. Всички СМИ - за бежанците. Всяко споменаване на националността на бандита в случай на клане или изнасилване е тотално забранено.

Впрочем бедността обхваща коренното население на Германия: пенсионерите ровят в кофите за боклук и събират празни бутилки, бедните стоят на опашки за продукти с изтекъл срок на годност. Помощта за бежанеца - жилище с мебели, първоначални 2800 евро и помощи от 400 евро на месец. Плюс лекар и езиково училище. Стига се вече до принудително изселване на пенсионери от твърде просторни градски жилища - за да се осигурят жилища на имигрантите.

Германия заедно с мигрантите получи онова, от което Европа изглежда се беше отървала - масовите кражби, публичните посегателства на жени, внезапните сбивания по улиците, превръщането на всяко място в отходно и така нататък.

Всичко това не е резултат от някаква грешка. Това е преднамерена капитулация във войната с немските порядки. Повечето немци приветстват самоубийството на Германия.

*

Президентът на Франция Франсоа Митеран веднъж заяви: «Имиграцията не е проблем, а шанс. Както за Франция, така и за самите имигранти». Какъв шанс? За имигрантите - да се приобщят към благосъстоянието на французите, към което са се стремили няколко века, а за французите - да изгубят Франция.

И ето, че Франция е пълна с имигранти - африканци и азиатци, Париж е превърнат в източен пазар. Тук са се образували арабски квартали, в които свободно се търгуват наркотици, а уличните грабежи са нещо обикновено. Както и в Германия, тук мюсюлманите все повече натрапват своите порядки - преди всичко, в детска среда. В училищата се опитват да забранят продукти, съдържащи свинско, в басейните се въвежда разделно посещение за мъже и жени. За «неправилното месо» търговеца могат да го заколят, а магазина му просто да затворят. Французите често се чувстват като жители на гето, бидейки обкръжени от агресивни пришълци от неевропейски страни.

Никола Саркози, получил поста президент на Франция до голяма степен благодарение на твърдата си позиция към буйстващите мигранти, измами французите и предприе такива външнополитически крачки, които многократно увеличиха миграционните потоци. Съучастието и даже лидерството на Франция в неубословената от нищо агресия против Либия е резултат от глобален замисъл, имащ антиевропейски характер.

*

Писателят Жан Распел още преди 40 години написа футурологичния роман «Обител на светци» затова как Франция, а после и цяла Европа, е погълната от мигрантите. Романът-антиутопия на Елена Чудинова «Джамията на Парижката света Богородица» се оказа много актуален не само за французите, но и за руснаците. Сходните проблеми и сходната позиция на властите на двете държави са повече от очевидни.

Франция се разтваря в миграционните потоци, коренните французи сами се превръщат в мигранти, подчинявайки се на техния начин на живот и приемайки техния социален статус - включително нивото на заплащане. Впрочем властите жестоко преследват всяко съмнение в това, че мигрантите са «също хора». Около 2050 г. във Франция ще се изравни броят на младите французи и младите мигранти-неевропейци. Още половин век - и във Франция французите ще станат от дискриминирано мнозинство дискриминирано малцинство. Волтеровият призив да се «смаже гадината», насочен срещу Църквата, сега се е обърнал срещу Франция и французите - самоликвидацията на Франция по рецептите на либерализма и толерантността продължава и скоро ще завърши.

*

През 2005 Скотланд Ярд публикува доклад за човешките жертвоприношения, разпространени в африканските общини, живеещи във Великобритания. Тук принасят в жертва малки момчета, за да повлияят положително на съдбата на родителите или общината като цяло. Според вярванията на африканците, за да се излекуват от СПИН, е необходимо да се «очистят» в полов акт с малко дете. Децата стават стока в такива крайно жестоки култове. И това е само един от примерите за европейската търговия с роби, опираща се на миграционната среда. Европейската Комисия смята, че търговията с жени и деца в ЕС ежегодно достига до 120 000 души.

*

Моделът на британския «мултикултурализъм» да се предоставят на етническите групи равни права за политическо, икономическо и всяко друго участие в живота на държавата се оказа напълно несъстоятелен.

Стотици англичан, поразени от вируса на «толерантността» към чуждокултурните явления, ежегодно приемат исляма. Министър-председателят Дейвид Камерън на 5 февруари 2011 призна, че политиката на мултикултурализма в страната се е провалила, но вече няма какво да се направи, защото една трета от жителите на Лондон са мигранти. В някои градове мюсюлманите са почти 50 % от населението.

Според отчета на Консултативния комитет по миграция, броят на работните места за британците намаляват с 23 на всеки 100 мигранти, пребиваващи в страната извън границите на ЕС. Приблизително 40 % от мигрантите за 2015 г. не възнамеряват да работят в Европа. Те искат само да живеят тук, получавайки помощи. Това от една страна показва, че коренното население губи работните си места, а от друга, че безделието и нелегалната дейност е участ на мнозинството имигранти.

*

Имигрантите реагират бързо на либералната политика и затова се стремят към центъра на Европа - към Германия, Франция, Великобритания. Мигрантите не ги устройват кризисните държави - Испания, Италия, Гърция, Унгария. На някого му е необходимо да разпали война по условната граница на Евросъюза - не само в арабския свят, в Сирия, в Ирак, но и в Кавказ и в Украйна. Този «някой» е консолидираният интерес на световната олигархия, пренебрегваща националните интереси на страните, в които те сами са били мигранти - не свързани с никакви задължения пред сънародниците си.

В средата на XXI век в политиката и икономиката на Европа ще настъпят фундаментални промени. Европейският начин на живот ще остане в миналото. В политиката ще започнат да доминират организациите на диаспорите, които рязко ще увеличат конфликтите, конкурирайки се в борбата за държавни длъжности и контрола над различните сектори на икономиката.

Традиционната партийна система или ще рухне, или ще започне да се  приспособява към новия електорат, угаждайки на агресивните диаспори и отстъпвайки им все повече и повече. В икономиката сенчестият сектор в значителна степен ще се легализира. Ако вече днес в редица западноевропейски държави неговият дял в БВП достига до 30 % (като цяло средното ниво е 20 %), то в близко бъдеще за сметка на диаспорите този дял ще нараства все повече и ще поиска облекчения в законодателството.

Увеличаването броя на диаспорите няма да отслаби, а ще засили миграционните потоци, които вече се опират на «миграционни мрежи» - множество нелегални структури, предоставящи «услуги» на нелегалните мигранти и акулите от нелегалната икономика, използващи мигранти.

Най-мощният сектор в нелегалната икономика е търговията с наркотици. Наркотрафикът се рекрутира от мигранти, които най-просто имено така получават работа и средства, позволяващи им да живеят наравно с коренното население на Европа. За да се преодолеят препятствията, установени от европейските държави, именно на територията на Европа трябваше да се пробие отвор. И това беше направено от силите на американските войски, които бомбардираха Югославия и осигуриха етническите чистки на сърби в Косово. Албанската наркомафия получи удобен плацдарм и сега контролира до 70 % от пазара на хероин в Германия и Швейцария.

Вместо задачата за пълно прекратяване на имиграцията от страните на Азия и Африка, се поставя задача за разпределението на миграционните потоци. Ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер предложи да се установят национални квоти по приема на бежанци, за да се снемело прекаленото натоварване от Южна Европа, Германия и Швеция. И това се смята за извънредни мерки!

За да се защити Европа, на глобалните заплахи трябва да бъде даден глобален отговор. И това налага фундаментално преразглеждане на цялата европейска политика, а не само мерки по регулиране на миграцията. За целта трябва да се разбере, че миграционният потоп не е стихийно явление, а ръкотворен процес, изгоден за неговите инициатори и спонсори.

*

Миграционните процеси в Европа са не по-малко опасни, а управлението отдавна е в ръцете на олигархията, която не се стеснява от цинични фалшификации на избирателните процеси и от очевидно марионетъчния характер на властващите персони. В съответствие с либералната доктрина държавата отмира.

На нея усилено й помагат да отмре и масовата имиграция е едно от средствата за ликвидиране на реалния суверенитет и подмяната му с имитационни форми на политика.

*

В резултат на разрушаването на СССР не по своя воля напуснаха предишните си места не по-малко от 10 % от населението на бившите съюзни републики (без Руската Федерация) и не по-малко от 2 % от населението на периферийните райони на коренна Русия - обезлюдиха се Северът, Далечният Изток, Сибир, руското население напусна Северен Кавказ, продължи започналото в съветско време запустяване на селата.

*

Националните малцинства в съвременния свят играят все по-голяма роля във връзка с това, че през втората половина на XX в. на Запад се утвърди предпазващата парадигма по отношение на «културната нация» и не беше забелязана границата, когато искането за свободно културно развитие и етничност се смесиха с политиката - етническите групировки започнаха да искат политически права и териториална автономия. Тези настроения не са подкрепени от държавен проект и могат само да бъдат оправдание за разделянето на държавите.

*

Американският либерализъм може колкото си ще да излага своите възгледи, но в реалната политика ще действа обикновеният имперски прагматизъм. Запазването на тази симбиоза беше възможно дотогава, докато многословието не поиска поне някакви дела. Америка предпочете да отхвърли тези въпроси във външния свят под формата на доктрината за своята отговорност за разпространението на свободата в други страни. Експортният мултикултурализъм нахлу преди всичко в Европа, подкрепяйки европейските правозащитни традиции в полза на етническите малцинства. На вълната на денацификацията доктрината за «правата на човека» бе внедрена в Европа в онази форма, която позволяваше да се формират вътре в развитите европейски нации нелоялни към тях етнически диаспори. Именно от този европейски етнически интернационал бе доведена до реализация концепцията «Европа на регионите», която фактически подкопа националната държавност.

*

Водещите американски аналитици прогнозират дробенето на националните държави на етнически микродържави. Специална аналитическа група при европейското отделение на ООН в Женева обяви, че след 25 години в света могат да не съществуват настоящите държави, а два пъти повече. Както разбираме, стритата на дребна етническа прах държавност ще бъде заменена с глобалното управление на невидимото световно правителство, действащо като секта на хора-коктейли с доктрина за собствената им избраност и божествено предназначение да се разпорежда с историческите нации. И този чудовищен проект ще удари, преди всичко, по големите национални организми.

*

Европа все повече става мюсюлманска територия. Във Франция вече има повече от 5 млн. мюсюлмани, оказващи влияние на политическия избор на французите (в 2002 г. на тяхната подкреща се опираше Жак Ширак срещу Льо Пен), в Германия - около 2 млн., в Нидерландия - повече от половин милион, в Италия - приблизително толкова, в Гърция - около 300 000, в Белгия 250-300 000.

*

Съвременният либерален свят и джихадът на ислямските фундаменталисти са двете страни на един и същ медал.

*

Всяко етническо смешение е свързано с нестабилност, криза на сакралното, настъпваща в случай на внезапни катаклизми. / 2001

——————————

*

Мигрантите, преплетени с криминала, лесно проникват в Русия, както малко преди това без усилие усвояваха руския пазар всевъвъзможни международни авантюристи. Завземайки пространството на руския бизнес, външната експанзия започна да овладява руския пазар на труда. Възникващите диспропорции в етническия състав на населението породиха вълна от престъпност и станаха причина за главоболие в правоохранителните органи. Така възникна първият феномен на «раздвоеното съзнание»: с едната ръка властите спускат желязна завеса, за да не се допусне превръщането на Русия в содом, с другата - планират масово внасяне на работна ръка зад граница.

Демографският потенциал, оценен по броя на 10-годишните деца, както посочва изследователят В. А. Башлачов, при руснаците е намалял до нивото от времето на Кримската война (като раждаемостта в сравнение с този период е спаднала няколко пъти). Нараства демографският «навес» от страна на нашите южни съседи и стремително се нарушава етнодемографският баланс в цяла редица региони. Конфликтите наближават. Властта знае това, но нищо не може да направи - не може да престъпи догматичните установки.

Стратегическата линия за решаването на социално-демографските проблеми на Русия за сметка на внасянето на евтина работна ръка заслужава цялостно порицание. Тъй като нашата страна при такъв подход се лишава от каквито и да е перспективи - от нея заминават най-квалифицираните, образовани кадри, а в нея пристигат най-неквалифицираните. Размива се също така и собственото лице на Русия, своеобразно не само с културното си наследство, но и с определени антропологични типове. Трети пример за раздвоеното съзнание на властите е отношението им към вътрешната миграция. Според либералните принципи личността, както и капиталът, трябва да бъдат освободени от каквото и да било регулиращо въздействие. Затова дълги години властта изобщо не реагираше на фактическото напускане на руското население на Северен Кавказ, районите на Севера, Сибир и Далечния Изток.

С едната половина на своя «мозък» властта разбира културната общност на руснаците, вижда дискриминацията на руснаците в бившите съюзни републики и наблюдава многомилионния приток на руски бежанци и преселници. От това у нея възниква желанието да проведе Конгрес на сънародниците и да заяви за единния народ, за който Русия е Отечество. Но другата част на властния «мозък» е убедена, че хората не трябва да се делят по етнически признак, а това означава - отказ да вижда етнополитическите процеси и руската цивилизация извън границите на Русия.

Затова на руските преселници, независимо от всичко, не им се оказва никаква съществена помощ, тях в Русия никой не ги е чакал и не ги чака./ 2003

——————————

*

Миграцията на чужденци пряко се е стимулирала и се стимулира от либералната бюрокрация.

Повече от 70 % от гражданите смятат за необходимо да се ограничи напливът на южни мигранти. Уви, мнението на гражданите съвсем не се взема предвид от властите. Именно защото за бюрокрацията не съществува такова понятие като «руски народ». Либералната бюрокрация не се противопоставя на миграционния потоп. За 2001-2002 г. от Русия са били депортирани по решение на съда едва 32-33 хиляди граждани на други държави. От тях само 4 хиляди са признати за злостни нарушители на миграционното законодателство. Тази нищожна цифра отразява дълбочината на спойката между бюрокрацията и лидерите на етническите престъпни кланове. Имитирайки законност, либералната бюрокрация фактически саботира изпълнението на държавните функции по защитата на нацията от чуждо нашествие.

На бюрокрацията й все едно какво население ще управлява. За нея няма нищо ценно във физическия и духовния облик на руския човек. Именно затова бюрокрацията негласно поощрява заселването на руските пространства с чужденци. Незаконната миграция от Китай (включително транзита през Монголия) е станала цял отрасъл от престъпния бизнес. Липсата на небходими правоохранителни мерки води до формирането на територията на Русия на затворени китайски анклави, въвличани в престъпна дейност, включително наркотърговия. Наркотърговията в Русия се е превърнала в явление, тясно свързано с миграционните процеси. Наркобизнесът в Русия има отчетлива етническа организация. По данни на ФСБ, 90 % от наркогрупировките са организирани на принципа на принадлежност към една или друга етническа група. Сред етническите наркогрупировки се открояват афганците, пакистанците, таджиките, нигерийците, пришълците от Кавказ, циганите. Основната част от тези групировки обслужва хероиновия транзит към Русия и по-нататък към страните от Европа. Спомага на хероиновия транзит нерегулираното миграционно законодателство, позволяващо да се създаде цяла среда на незаконни мигранти, в която процъфтява престъпният бизнес. В Астрахан броят на незаконните мигранти в последно време се е увеличил два пъти. Именно тези хора образуват престъпните звена на превозвачите и търговците на наркотици.

Не само незаконните мигранти, но и етническите диаспори, създаващи затворени общности със собствен етически ред, отличаващ се от установения начин на живот на коренните жители на дадена територия, осигурява на наркотрафика елементите от неговата инфраструктура. Особено това се отнася за централните райони на Русия, където са разположени най-важните транспортни възли. В частност, в Москва броят на разнообразните диаспори за тридесет години е нараснал 20 пъти, съществено променяйки етнополитическата ситуация в столицата. Легалните мигранти, изпитващи затруднения в намирането на работа, стават обекти на вербовка на наркотърговците. Стигнало се е дотам, че всеки ден в центъра на столицата, направо на Лубянския площад срещу сградата на ФСБ почти открито търгуват с наркотици. / 2003

——————————

*

Досега действат основно либералните догми. Пресата, телевизията са наситени с либерална идеология: права на човека, отворено общество, световната цивилизация, ние нямаме врагове, Русия е «затвор за народите»… А основите на либерализма, както и да се видоизменят, остават неизменни: срещу християнството и срещу държавата.

Чиновниците в Кремъл не искат да хранят нашите деца. Те искат да хранят децата на пришълците. Защо? Защото пришълците са удобни. За тях не са нужни никакви социални програми. Много е лесно да бъдат използвани: в олигархичната икономика, в бюрократичното манипулиране, в корупцията. Чуждата работна ръка обикновено е с ниска квалификация и е насочена към примитивен труд. В резултат високотехнологичните производства изпитват дефицит на подготвени специалисти. Така изчезва слоят от нацията, който движи икономиката напред. На бюрокрацията й е неудобно да работи с онези хора, които имат висок интелект и майсторство. Днешната бюрокрация е несъмнен враг на руското единство и руската перспектива.

Според мнението на кремълските аналитици трябва да се търсят други източници за компенсиране на демографските загуби. За такъв източник е избран Китай. Планира се преселването в Русия на 10 млн. китайци в продължение на 10 години. Именно затова на територията на Санкт Петербург се заделят огромни пространства за чайна-тауни, китайски анклави вече стихийно се създават и в други градове. За руснаците масираният приток на китайци ще означава, че никакви социални програми за подкрепа на семейството, майчинството и децата няма да се разгръщат. Според бюджета, който сега се подготвя, се вижда, че за тези цели практически нищо не е планирано. Китайското население тук ще се установи трайно, ще си създаде местно самоуправление. Следващото поколение ще бъде вече пълноценни граждани на Русия. Още 10 или 20 години и Русия ще престане да бъде руска държава, а ще стане отначало руско-китайска, после - китайско-руска, а по-нататък просто китайска.

Символите на руската цивилизация, нашите национални традиции за мнозинството нови мигранти нямат никаква стойност. Още повече, че днешното образование и СМИ им набиват в съзнанието, че това са символи на тяхното робство и руските имперски амбиции. А започнах с китайците по простата причина, че китайската вълна ще погълне и това южно течение. Китайският демографски потенциал е много по-висок. Да, получава се, че сме предали собствения си дом. Защото в нашия дом не се разпорежда руският политически елит. При това неруски - не е задължително в смисъл на националност. Те не виждат никакъв смисъл в служенето на руската нация.

Заложници сме на онази система, която беше създадена при Елцин и която, за мое дълбоко съжаление, в последно време започна да се възпроизвежда. Държавната власт не принадлежи на хора, мислещи по държавнически. Да, в «Единна Русия» на чаша чай или на нещо по-силно говорят съвсем правилни думи. Но гласуването в Държавната Дума е по-красноречиво от всички тях. Последният пример: чуждестранното осиновяване на наши деца. Когато вътре в  Русия осиновяват деца няма нито един случай на убийство. Но нашите деца ги отвеждат в Америка, гаврят се с тях и ги убиват. Това се случва постоянно, в СМИ попадат единични случаи. Имаше просто предложение от опозицията: докато не бъдат подписани съответните договори с чуждите страни, да наложим мораториум върху чуждестранното осиновяване. «Единна Русия» и ЛДПР вкупом гласуваха против. Така и в много други аспекти дейността на Държавната Дума противоречи на здравия смисъл./ 2005

——————————

*

В руската столица процесът, за съжаление, става все по-неконтролируем и неуправляем - по различни данни тук сега се намират от 3 до 5 милиона нелегални мигранти. Такава ситуация е изгодна за столичната бюрокрация и етническата мафия, които извличат от нея изгода, но нанасят непоправима вреда на гражданското общество като цяло и най-напред - на правния статут на пребиващите в Москва. Трябва да се разбере: гражданската община, каквато и да е тя - голяма или малка, няма сили да приеме и адаптира мигранти над определено количество за определен промеждутък от време. Оценката на тази граница може да бъде при различните специалисти различна, но тя съществува. Москва, съдейки по реакциите на гражданите, е преминала тази граница, което поражда дълбок социален конфликт.

Кавказците са не повече от 15 процента от мигрантите. От 1989 г. досега техният дял в Москва нарасна пет пъти и е около пет процента, приближавайки се по брой до украинците, белорусите и малко изпреварвайки татарите. Процентите изглеждат незначителни, но проблемът е, че преселниците от Кавказ се обособяват, създават в града свои етнически анклави. В такива анклави, превръщащи се всъщност в резервати, най-често действат мафиотски закони, основани на национална солидарност. Етническите анклави, възникващи в гражданското общество, рано или късно ще започнат да го рушат на принципа «свой - чужд» и дори конфликтът около един човек може да придобие много жестоки форми.

От 2000 престъпни етнически групировки, разкрити в Русия през миналата година, 516 са действали в Москва, но столичните власти настойчиво се опитват да отричат факта на етническата престъпност. Правоохранителните органи знаят добре: на етническата солидарност днес се основават не само онези престъпни общности, които се занимават с бандитизъм, разбойничество, кражби, но и онези, които създават икономически кланове, действащи извън правовото поле и така нанасящи много сериозни щети на икономиката на града и страната като цяло.

Етническите признаци в престъпната дейност трябва да се смятат за отегчаващи обстоятелства и да се определя много по-сурово наказание. В този случай става дума за деяния на престъпни общности, орагнизирани на основата на етническата солидарност, за деяния, които имат колективен характер и етнически признак.

Етничността, националната принадлежност, която сега у нас е «прогонена» от паспорта, трябва да се възприема като реалност, но при това трябва да се разбира, че съществува не само правото на етническа идентификация, но и отговорност, свързана с тази идентификация.

Не е тайна, че столицата днес фактически е разделена на сектори на криминално влияние, които създават изкуствени бариери за развитието на града. Отдавна вече не е тайна кой собственик на кой чиновник каква сума плаща за длъжностни «услуги». Московчани днес са изтласквани не само от печелившите и престижни сфери на дейност, но и от управленческите структури.

Време е законодателно строго да се забрани използването на труда на гастарбайтерите-нелегали на цялата територия на Русия, а нарушителите на закона да се наказват с високи глоби и затвор.

В нашата страна още не осъзнават напълно, че Русия е на границата на демографска катастрофа. Сега населението расте за сметка на жените, родили се в края на 70-те - началото на 80-те години. Прекрачим ли 2009-2010 г., броят на родените деца рязко ще спадне. Тази граница учените наричат «точка на невъзвратимост», след която може да се случи демографски колапс. Ако се запазят сегашните демографски тенденции, «точката на невъзвратимост» ще настъпи през 2015 г., когато броят на новородените деца ще се намали два пъти. Това може да се смята за началото на краха на Руската държава. Ние трябва да създаваме своето миграционно законодателство на тази основа, а не от препоръките на Международния валутен фонд или подобни организации, които ни предписват как да живеем, осъществявайки собствените си планове.

Ако говорим, че миграцията е нашият главен демографски ресурс, значи Русия е обречена - мястото на коренните русийски народи много скоро ще бъде заето от други народи, за които нашата история и култура не представляват сериозна ценност./ 2005

——————————

*

Още преди да стана депутат, преди пет години, присъствах на заседание в Администрацията на Президента, където ме поканиха като експерт по разработка на миграционното законодателство. Досега то е на нула. Вече пет години се канят да създадат миграционен кодекс./ 2005

——————————

*

Законите, които са приети сега на първо четене, преследват пряко противоположни цели - не регулирането на миграцията, а облекчаване на легализацията на територията на Руската Федерация на всеки мигрант, независимо от неговите цели, от способността му към асимилация, към установяване… Това, което се предлага сега, е снемане на ограниченията върху регистрацията. Фактически, това е снемане на ограниченията върху квотите. Квотите, които териториално могат да разпределят миграционните потоци, се отменят. Затова пък се появява регистрация на мигрантите, включително не само в жилищни, но и в нежилищни помещения. Такива права нямат даже руските граждани./ 2006

——————————

*

…Сега положението на имигранта от неизвестна принадлежност с неизвестни цели, който ще дойде на територията на Русия, ще се регламентира от днешните либерализирани закони за миграционна политика. А положението на сънародника ни, който иска да пристигне в Русия, ще бъде обременено от разнообразни обстоятелства. Т. е. сънародникът ни се оказва в по-лоши условия от мигранта.

Получих сега информация, че в Сиктивкар азербайджанските търговци в съюз с местния ОМОН са унищожили руски хора, които са искали съд за насилник, работещ на азербайджанския пазар. Но вместо да накаже онези, които там вършат беззаконие, ОМОН е бил използван, за да пребият православен свещенник и дошлите с него, т. е. хората, които са се опитвали да защитят честта и достойнството на коренните жители. Всичко това се случва сега навсякъде, а по-нататък ще се се случва още по-често./ 2006

——————————

*

Коренният народ пречи на олигарсите, защото изисква внимание към себе си. Трябват му пенсии, помощи, развитие на образованието, медицината. Затова предстои сурово противоборство между властта и народа. Властта си избира напълно ясна и определена позиция - унищожаването на местното население и заместването му с друго, по-сговорчиво, по-приспособено за варварската експлоатация. Т. е. законът практически е насочен срещу коренните жители, не просто жителите, отделните личности, а против коренните народи на Русия.

Проникването на нелегалите не е вина на работодателите, това е вина на държавните чиновници. Те не се съпротивляват на наплива на нелегалите и получават за тяхна сметка сенчести доходи. Предприемачът действа от съображения за оптимизация на печалбата, затова се среми да намери по-евтина работна ръка. По правило рискът от привличането на работа на нелегали винаги се оправдава с много по-високата печалба.

Но най-голямата отговорност лежи на плещите на политиците. Именно те разрешиха такава система, в която е възможно преселването в Русия на милиони нелегални мигранти./ 2006

——————————

*

По повод на Кондопога трябва да се говори за терористично нападение на чеченска банда срещу руски хора. И това съвсем не е свързано с предшестващия инцидент (сбиване в местния бар между двама или трима души). Това е обособен епизод. Очевидно е, че чеченска криминална банда е извършила въоръжено нападение срещу невъоръжени хора. Самите чеченци не са пострадали. Че бандата е била именно чеченска, е известно на абсолютно всички. От страна на жителите на Кондопога имаме гражданско противодействие на етническия екстремизъм. От страна на правоохранителните органи и местната власт - бездействие, пренебрежение към своите задължения по защитата на гражданите от етническия бандитизъм.

В Русия русофобите-олигарси, корумпираната бюрокрация и етнобандитите систематично унищожават руския народ, руската култура и руското национално самосъзнание./ 2006

——————————

*

Минава година след година, миграционното положение на Русия си остава неблагоприятно, но ситуацията не се променя.

А ето хората, които не са свързани с нашата страна нито с родство, нито с култура, идват тук с надеждата да им провърви, защото в техните страни вече е невъзможно да се живее. Например, от Таджикистан ежегодно пристигат на работа 800 000 души. При това повечето от тях не знаят нито руски език, нито каквато и да е специалност и се превръщат тук в роби.

Трябва да се разработват програми за преселването на образована младеж в Русия, но у нас фактически действа програма по изселването на образованата младеж от Русия. Такива хора заминават зад граница за дълги години или дори завинаги.  В резултат при нас пристигат крайно необразовани хора, които не са способни да се включат в гражданското общество, а заминават най-образованите, най-дееспособните./ 2008

——————————

*

Москва се е превърнала в нов Вавилон, където скитат етнически банди и в подземията се крие «живата стока».

Рязкото нарастване на етническата престъпност, която дълго време се скриваше от статистиките, е невъзможно повече да се игнорира. Правоохранителите установиха, че пришълците от азиатските републики и Закавказието извършват по отношение на московчани значително повече престъпления, отколкото понасят от престъпността сами.

«Руският отговор» се изкоренява с всички възможни сили и средства, а етническата престъпност се смята за естествена и обусловена от кризата.

Като в театър на абсурда, московските власти планират мерки, които няма да отслабят, а ще засилят етнобандитизма.

Когато руските студенти се опитват да дадат отпор, те веднага биват превръщани в «скинхедс» и «ксенофоби». Именно така представят ситуацията московските власти и послушните им милиционери и прокурори. Създаването на карта на междуетническото напрежение е показател. Тази карта разкрива истинска война между коренното население от една страна, и властите, опиращи се на криминализирания интернационал на националните малцинства, от друга.

Правителството на Москва в продължение на двадесет години отстъпваше, създавайки етнически анклави на територията на столицата. А сега, когато тези анклави започнаха настъпление срещу местното коренно население по всички направления (икономическо, политическо, криминално), когато ситуацията е стиганала до предела, чиновниците се събудиха и започнаха да повтарят това, което се опитваха да им набият в главите руските политически активисти.

Историческият опит потвърждава: само уседнало население, чието всяко поколение живее на едно и също място, създава цивилизацията.

Дееспособните и активни граждани са най-страшните врагове за бюрократа. Съответно и за руското общество няма по-зъл враг от бюрокрацията. Този враг е по-страшен и по-подъл от етническите банди, пораснали под крилото на корумпираното чиновничество. Ако в Москва (а и в страната като цяло) имаше национална власт, ориентирана към националните интереси и уважаваща правата на гражданите и основополагащите норми на правото, гастарбайтерите щяха да бъдат канени в много малко количество и навреме щяха да се връщат у дома. Просто защото никой не би могъл да ги вземе на работа след изтичането на договора им, никой не би могъл им предостави жилище. А сега ситуацията е такава, че тя няма да мине безкръвно. Кръвта вече се лее с потоци. И само интересът на бюрокрацията укрива ужасната статистика за насилието на пришълците над коренното население.

Криминализацията на живота в Москва е пряко следствие от безумната политика на Лужков, която той провеждаше дълги години. Той бе един от най-яростните борци с «руския фашизъм» и най-милият спонсор на всички чуждестранни инициативи. Той разори града във всяко отношение - осакати архитектурата му, разруши общественото самоуправление, корумпира цялото чиновническо съсловие, фалшифицираше избори, беше съучастник в организирането на всички ации с кръвопролития, породи цял «храст» от олигарси, започвайки от такъв известен русофоб като Владимир Гусински./ 2009

——————————

*

Тревожи това, че миграцията може реално да погребе Русия.

Решението за отварянето на границите за трудовата имиграция е фактическо признание на пълната несъстоятелност на демографската политика. И не само на тази от 90-те години, но и на 2000-те. Това е най-лошото от всички възможни решения. От гледна точка на запълването на вакантните места на пазара на труда то е несъстоятелно: в Русия има масова безработица. Плюс това значителна част от имигрантите също попадат в категорията на безработните, или се рекрутират в криминала, или искат социално осигуряване (членове на семейството, болни).

На олигархията са необходими не граждани, а роби; на бюрокрацията - разединени рушветчии. Затова те са против формирането на съвременната политическа нация и с всички сили ще създават изолирани общности - етнически групи със собствени културни стандарти, отделени от руснаците.

Робството в Русия не ни е нужно. На руснаците не им трябват таджикски роби. Ако мигрантите ги канят, те трябва да имат ясен статут. Ако това е невъзможно, не трябва да ги довеждат тук. Сега е именно такава ситуация: освен робско положение, тук имигрантите нищо не ги чака. Следователно имиграцията в Русия трябва да бъде прекратена.

Няма ли олигархия, няма да има и мигранти. Това реши да оспори възрастен евреин, който разказа за забележителните си приятели от Узбекистан и САЩ. Според него миграцията е нещо естествено, защото на хората им се искало да живеят. Бе невъзможно да разбере, че държавите имат граници и граничните служби винаги могат да спрат неугодните мигранти, дори и много да им се иска да ядат. Както това се прави навсякъде. Иначе цяла Африка щеше да живее в САЩ.

Ако статутът на трудовия мигрант е нестабилен (винаги може да бъде игнориран или отменен), и статутът на гражданина е нестабилен: неговите права никой не ги защитава. Именно затова проблемът ни е общ: олигархичният режим, който създава вредящите на страната миграционни потоци и плоди робство вместо достоен труд./ 2011

——————————

*

В много от декларираните от властта инициативи виждаме все същата политика, която продължава дълги години - опитът да се превърнат всички нелегални мигранти в легални и така да се реши проблемът с миграцията. Федералните структури (в частност, ФМС и онези, които дават указания на това ведомство) фактически се занимават само с едно - да регистрират напълно неконтролируемия поток на мигранти в Русия, и безкрайното увеличаване на квоти служи тъкмо на това.

Годиа след година Русия се наводнява все повече с пришълци от Средна Азия, Закавказието и много по-отдалечени територии. Коренните народи на Русия се заместват с тези придошли елементи, които не са носители на култура и отричат общоприетите в Русия норми на живот. Тук те отначало изглеждат като роби на служба на олигархията, а после - като завоеватели, които се опитват да изтласкат коренното население от всички доходни видове дейност и фактически да заместят коренните народи на собствената им територия. Мисля, че това е убийствена политика. Тя вече води до колосални вреди.

Всички претенции трябва да се отнесат към действащата власт. Във всеки случай, през последните 10-15 години тя направи всичко възможно, за да смаже коренното население и да предостави на придошлите елементи възможности за завладяване на територии, за завладяване на икономиката, за утвърждаването им тук като господари и за превръщането на коренното населения Русия в «дискриминирано мнозинство», което постепенно трябва, според глобалните интегратори, идеолозите на глобалния свят, да се превърне в робско малцинство.

Разговорите за мерки, спомагащи за «притока на мозъци», несъмнено е фикция. Никакво значимо изтичане на интелектуалци от чужбина в Русия не се случва и предпоставки за това засега няма. Нещо повече, Русия година след година фактически прогонва от страната онези способни и образовани хора, които би трябвало да намерят приложение в Родината, но им се налага да заминават зад граница и вече много милиони най-добри в интелектуален план граждани на Русия днес живеят зад граница, работят в чужди научни лаборатории.

Фактически виждаме, че държавната власт в рамките на либералната парадигма не намира възможност да задържи най-добрите ни квалифицирани кадри с цел да не допусне замяната и запълването на Русия с неквалифицирани и малокултурни кадри.

Руското мнозинство, както и по-рано, се дискриминира, а милиони и милиони мигранти продължават да пребивават в нашата страна./ 2012

——————————

*

В Русия от Таджикистан абсолютно неконтролируемо пристигат не само легални и нелегални мигранти, но и, което е най-важното - наркокуриери. Наркотрафикът от страна на Таджикистан никога не се е прекратявал, мащабите му все повече нарастват и в действителност заплашват националната сигурност на Руската Федерация.

Трябва да се въведе мораториум на пристигането от Таджикистан на граждани от тази страна за 10-15 години. Това рязко би оздравило ситуацията в Русия, защото първата бариера пред наркотиците трябва да бъде колкото може по-далече от руските граници. По-рано тя можеше да се постави в Афганистан, но Афганистан бе предаден на американците, които сега охраняват полетата с опиен мак и ние не можем там да влизаме повече. Нашите граничари оставиха, по решение на руските власти, таджикско-афганската граница; съответно трябва да сложим бариери там, където можем - в транспорта и на границата./ 2012

——————————

*

Нелегалите у нас и по-нататък ще бъдат приемани с разтворени обятия, тъй като те са готови да работят при робски условия, а руските граждани - не./ 2013

——————————

*

Всички разговори за това, че с незаконните мигранти в Москва ще се борят, е само фигура на речта, предизборен трик. Напротив, именно в последно време се наблюдава рязко увеличаване на броя на незаконните мигранти в столицата.

Стратегията, насочена към заселването на Русия с пришълци, откъснати от своите корени, продължава. Сега се подготовя на законодателно ниво мигрантите да стават пълноправни граждани на Русия. Планира се това да се прави в масов порядък.

Ние знаем стратегическата задача на властта - всички нелегални мигранти да се превърнат в легални. А вече легализираните гастарбайтери - в граждани.

Очевидно ни чака същата ситуация като в Сирия. Наближава голяма междуетническа война и въпросът е само в това кой ще бъде унищожен в резултат на нея. Засега властта е на страната на етническите кланове и банди. Москва се е превърнала в «Нов Вавилон». Тя повече не е руска столица, не е столица на православието, даже не е столица на Русия, тъй като хората, които ни управляват, в действителност са самозванци и на тях в Русия нищо не им е скъпо. Затова и дават Москва на мюсюлманите по време на Рамазан байрам и разни други ислямски празници, без да питат коренните московчани. Руските хора в Москва, в своята историческа столица, вече няма какво да правят, те трябва някъде да се преселват и да бягат. Тук ги убиват, лишават ги от работа. Улиците на нашия град са пълни с онези, които изобщо не свързват съдбата си с нас, които нямат никакво отношение към Москва, които никога не са влагали в него нищо, но затова пък това е именно техният град. Московските власти и конкретно кметът Сергей Собянин са управници, които се ориентират изключително към неруското население, въпреки всички показни «чистки». А руският народ в бъдещите етнически войни ще бъде само разходен материал, подлежащ на унищожение. Макар че на някои им се струва, че властта, тъй да се каже, се е преориентирала, та нали всеки ден полицията задържа и арестува стотина гастарбайтери и по десетина от тях изпраща ежедневно в родината им. Но в Москва живеят милиони гастарбайтери, пришълци, пристигнали от други страни, незнаещи руски език, неценящи нищо тук. В Москва живеят минимум два милиона нелегали, които трябва незабавно да бъдат депортирани - ако, разбира се, не искаме голяма етническа война. Но депортират по 10 души на ден, а и за това си спомниха внезапно преди две седмици. Ситуацията несъмненно ще се задълбочава и занапред, докато в Русия има власт, настроена срещу руското мнозинство, срещу преобладаващото мнозинство от гражданите на Русия. Аз съм абсолютно убеден в това и се убеждавам всеки ден. Москва с пълна сигурност искат да я превърнат в неруски град, местните власти вече са постигнали значителни успехи в това начинание. Лужков много се постара, сега и Собянин не изостава. През септември той ще бъде обявен за избран кмет и ще продължи същата политика, докато не се стигне до голяма кръв. Тогава, боя се, от Русия ще остане само името, останалото ще бъде разпродадено и ще живеят на тази земя само роби и олигарси. Руски хора тук няма да има. Ако това продължи още десетина години - ще бъде късно за каквото и да е. С това правителство руснаците нямат никакви перспективи. На много хора им е просто трудно да повярват, че сегашната ситуация с нелегалите, с експанзията на мюсюлманите, е стратегия на властта. Разумен човек не може да си представи, че на власт са такива хора, които са готови да нанесат на страната толкова сериозна вреда. Но въпреки всичко това е така: държавната власт отстоява интересите на чужденците, а не на коренното население на Русия. Каквито и действия да предприемат те сега по отношение на нелегалите, важно е, че именно те отвориха широко вратата пред тях. И са готови да предоставят руско гражданство на кой ли не, но само не на славяните, които бягат при нас от бившите съюзни републики от тамошния геноцид./ 2013

——————————

*

Ситуацията е стигнала толкова далече, че са необходими извънредни мерки. Извънредна мярка трябва да бъде пълното прекратяване на миграцията и  репатриация не само на нелегалните, но и на легалните мигранти, чиито визи вече свършват, завършват разрешенията им за работа или за пребиваване в Русия./ 2013

——————————

*

Имигрантите се делят на желателни и нежелателни. Желателните имигранти - това са носители на руската култура или способните за бърза адаптация към тази култура. Нежелателните - това е чуждокултурният елемент, който на територията на страната неизменно създава етнически анклави, противостоящи на коренното население. А така също лицата, опасни за гражданите - престъпници, преносители на болести. За Русия желателни мигранти са рускоезичните славяни, нежелателни - преселениците от неславянски произход.

Миграцията е негативно явление, отразяващо цяла поредица от кризи, които се случват както в страната, откъдето пристигат мигрантите, така и в страната, където те търсят работа или възнамеряват да се заселят завинаги. Стабилното общество не приема имигранти и не създава емиграционни потоци.

Опитът да се използва миграцията «за добро» предварително е обречен на провал. Миграцията може да донесе изгода на отделни лица или групи лица, чиито интереси противоречат на националните интереси на Русия. Имиграцията в Русия - това е пренасяне в нея на кризи от други региони.

Масовата имиграция в Русия е следствие от държавно престъпление, извършено заради изгодите на криминалната олигархия, завзела властта. Стимулирането на имиграцията не е грешка, а политическа поръчка, в която личи пряко посегателство върху суверенитета на нашата страна.

Имиграцията на чуждокултурно население може да се сравни с военно нахлуване и превземане на територията на страната.

Склоняването на гражданите на Русия към напускане на страната трябва да бъде признато за углавно преступление.

Въпрос на живот и смърт за Русия е изселването на преобладаващия брой от нежелателните имигранти. Без изолация на имигрантите от основното население на страната е невъзможно да се постигне стабилизация в междуетническите отношения. Такава изолация трябва да бъде временното настаняване на масите имигранти преди тяхното връщане в родината им. В лагерите с временно настаняване те трябва да свършат работа, стойността на която ще покрие разходите по репатриацията им.

Либералната догматика по въпросите на миграцията има деструктивен характер и носи гибел на държавата.