Франка Фани Кон

превод от хърватски: Ваня Ангелова

Със мириса на есенния дъжд
на кея младостта ми се опива.
Поема пише приливът могъщ…
Във багри цветни мислите преливат.

Не казвам нищо. Просто си мълча.
Със поглед търся кораба изгубен.
Сирената за кратко проеча
и скри се той зад залеза пречуден.

Да тръгна ли по този мокър път,
поглъщащ песента на кръгозора,
под вихрите на вятъра сърдит,
немирно втренчен в морските трезори?

По тялото тръпчива е солта.
Тъгата плакне есенната киша.
Във времето потъва и в калта
обърнатата болка, за да дишам.

Ломят скалите бесните вълни.
Танцува здрачът - фигура от камък.
Самотни чайки - идващите дни -
надават вик над призрачния замък.